Наскоро в България се отбеляза Международния ден на розовата фланелка. Последната сряда на месец февруари всички се обличат в розово като знак за съпричастност към децата, потърпевши на училищен тормоз.
Национална кампания „Да бъдеш баща“ подкрепи инициативата като насърчи училищата съвместно с важните за децата мъже да се облекат розова риза, тениска, вратовръзка или лентичка, защото в основата на кампанията е вярването, че силата на мъжа може да е съзидателна, а не разрушителна, и защото е важно децата в училище да усетят подкрепата на мъжете до себе си.
Неслучайно точно розовият цвят е станал символ на този ден. Все още вярването, че това е „женски“ цвят е силно изразено в ума и поведението ни.
Стереотипите, основани на полов признак, са широко застъпени в глобален мащаб и се предават през поколенията. Още от най-ранна възраст децата се научават как да се държат като „момчета“ или „момичета“, какво трябва да правят или да не правят, кои са „женски“ играчки и кои „мъжки“, кои са игрите за „момичета“ и кои само за „момчета“, кои са „женските“ цветове и кои „мъжките“.
Разбира се, двата пола са различни, няма как да пренебрегнем този факт, нито може да очакваме, ще се постигнем абсолютно равенство.
Това, върху което е добре да се замислим, обаче е какво ни мотивира като хора да използваме слабостите на другия пол, за да се нараняваме? Вярвам, че няма родители, които умишлено да възпитават децата си да бъдат насилници, но как тогава се превръщат в такива?
Не само стереотипно, но и статистиките потвърждават, че мъжете в по-голяма степен проявяват физическо насили над жени.
Ето защо тази статия ще насочи вниманието ви и ще обобщи няколко основни стъпки как да отгледаме момчета, толерантни и уважаващи различието на другия пол:
1. Насърчете детето да изразява всички емоции, които преживява – в голяма степен на момчетата още от малки се забранява да бъдат тъжни, да плачат, когато ги боли, да се страхуват и др. Това е голяма тежест, не само защото не могат да освободят напрежението чрез изразяването на емоцията, а и защото тази „забрана“ означава, че тези преживявания са „лоши“. Ето защо, когато жените ги изразяват, за мъжете остават чужди, далечни и трудно приемани, а толерантното отношение към нещо, което не приемаме и не разбираме, е трудно постижимо. Така че, татковци, прегръщайте синовете си и им позволете да плачат, когато им се плаче!
2. Играйте всякакви игри – една от най-силните страни на мъжете е да играят с децата. Е, дори и футболът стереотипно да е „мъжки“ спорт, позволете на сина си да експериментира като влиза в други роли или играете на не толкова типични за мъжете игри. Това ще обогати и двама ви като опит и преживяване!
3. Позволете му да се облича във всички цветове на дъгата – всички цветове са подходящи за деца. Ето защо, ако обяснявате, че „мъжките“ и „женските“ цветове са отживелица, то момчето ви ще се надсмива на стереотипа, вместо да го пренася в своето поколение.
4. Насърчете го да се отнася уважително към своето тяло и лично пространство – когато са малки децата не могат да дефинират какво е лично пространство, но могат веднага да ни кажат дали им харесва или не, когато някой ги щипе по бузите, бута ги или ги гали. Това ни показва, че е добре да дадем добър пример и да разговаряме как е добре детето да каже, когато не му е приятно някой да го щипе или бута, как да каже, когато му е приятно. Изграждайки умения как да защити личното си пространство без да наранява другите, ще му помогне да уважава повече личното пространство на другите.
5. Разговаряйте за отношенията между половете – разговаряйте със сина си (това важи и за момичетата) при всеки удобен случай по начин, съобразен с възрастта на детето за това как е добре да се отнася с момичетата/момчетата, когато са приятели, когато се харесват, или просто когато играят заедно на площадката или в училище. Това ще помогне още от ранна възраст децата да бъдат свободни да разговарят с вас дори на чувствителни теми, ще ги насърчите да споделят и да питат, когато нещо ги притесни. Не забравяйте, че никога не са прекалено малки, все пак ако не разговарят с вас, ще набавят информацията си от другаде, а това са чувствителни теми, ключови за формирането на децата и те имат нужда да разговарят за тях с хора, на които имат доверие.
Едно от важните неща за развиването на толерантно отношение към различието на другите хора е разбирането. Ето защо ние, като възрастни, носим отговорност да помогнем на децата да се приемат и харесват такива, каквито са, независимо от постиженията, които имат. Това само по себе си е гаранция, че ще се осланят на много по-малко стереотипи и ще бъдат щастливи личности като възрастни. В този контекст мъжкото участие и пример в живота на децата е особено важен!
Автор: Евелина Лафчийска,
Психолог към Асоциация Родители
Припомнете си още:
За да отгледаш дете, е нужно цяло село...и баща му
Баща – една дума, много емоции
Подкрепяй мъжа си, за да бъде добър баща