Драги читатели, преди няколко дни ви разказахме за новата ни специална рубрика, чието начало поставяме заедно с нашия автор Симо Колев.
Всичко за нея можете да си припомните ТУК.
В следващите месеци Симо ще интервюира успешни в своята професия личности, а фокусът са децата.
Да, именно децата.
Ако вие сте родител или често комуникирате с дечица - не пропускайте да следите, четете и след това - да разказвате на малките за професиите, които ще ви представяме занапред.
Първият гост на рубриката "Професии" е министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Ето какво разказа тя за кариерата си пред Симо Колев:
Как бихте обяснили професията си на едно дете?
- Много сложен въпрос. Децата ни държат здраво приземени. Те интуитивно усещат, когато един човек е искрен с тях и когато не е.
Как бих им обяснила? Може би ще им кажа, че е много отговорно всяко решение, което се взема и когато бъде взето, трябва да се реализира докрай. Не можеш да се отказваш по средата на пътя.
Каква искахте да станете, когато бяхте малка?
- Нямам ясен спомен какво съм мечтала като дете. Освен може би в някакъв етап тези, задължителните балерини и подобни. Но не съм мечтала и да бездействам. Още от първи клас участвах активно във всички възможни извънкласни дейности. За което благодаря на родителите ми за подкрепата, която ми даваха и нито веднъж не ми казаха „Това не е за теб“. Освен това имах и време за игра с приятелите от квартала. Те и досега са ми най-добрите приятели.
А каква искаха да станете вашите родители?
- Преди всичко добър човек и професионалист в това, с което искам да се занимавам. Благодарна съм и на майка ми, и на баща ми, че ме подкрепяха безрезервно. Нямам спомен да съм искала да правя нещо и да съм срещала тяхната съпротива. Напротив, оставяли са ме на принципа на „проба - грешка“ да преценявам това ли е, което искам, но и съответно сама да понасям отговорността от решенията си. Сега, като родител, и аз се опитвам да предам този дух на дъщеря ми, водим разговори, анализираме, но се старая крайното решение да е нейно.
Как се става министър на регионалното развитие и въобще как се става министър?
- За да станеш министър, е важно да получиш подкрепа и да ти бъде гласувано доверие, че можеш да се справиш с предизвикателствата в съответната сфера.
Какви бяха очакванията ви от това предизвикателство и с какво най-малко очаквахте, че ще се занимавате, като министър?
- Ако ви кажа, че не съм се притеснявала да поема тази отговорност, ще излъжа. Но който го е страх от мечки, да не ходи в гората, казва една народна поговорка. На ниво административно управление едва ли има нещо, което може да ме изненада. Но високите политически позиции изискват много компромиси, а не само технократски решения.
Кое е най-трудното в работата ви?
- Голяма част от нещата, които трябва да се случат, имат краен срок. Затова понякога, ако денонощието може да се разтегне повече от 24 часа, би било добре. Както се шегуваме с колегите, на строителите все по един-два дни не им стигат.
А кое е най-интересното?
- Който си обича работата, всеки ден му е интересен. А аз обичам това, което правя. И всеки ден е сам за себе си. Пътувам много из цялата страна, срещам се с различни хора. Имам огромния шанс и късмет да ръководя ресор, в който можеш да видиш и да пипнеш процесът на работа. По-голямата част от проектите пряко касаят хората. Това е и предизвикателство – пътища, градска инфраструктура, водна инфраструктура, кадастър, енергийна ефективност.
Как протича вашият ден?
- Преди всичко съм родител и денят ми започва с подготовката на дъщеря ми София за училище. После отивам на работа и заедно с екипа ми правим оперативка - да видим какво трябва да свършим днес, какви са най-добрите решения за конкретния казус. Винаги, когато се налага, ставам и заминавам на мястото, където има проблем, за да мога с очите си да видя каква е реалната ситуация или докъде е стигнало изпълнението на съответния проект. Непрекъснато се срещам с кметове, без значение от цвета на политическия спектър. Работим със стотици строители, проектанти, представители на различни браншове. Много разнородни са темите, проблемите, срещите, което прави деня динамичен.
Ако не бяхте това, което сте, какво щяхте да работите?
- Както и преди съм казвала, професия министър няма, това е сезонна работа в рамките на съответния мандат. Преди да стана министър, бях експерт в европейските политики и проекти и смея да твърдя, че от това разбирам много добре.
Какво научихте в училище и какво не успяхте да научите там?
- Както се казва, животът е по-цветен от това, което се учи в училището или в университета. Неслучайно е казано, че човек се учи докато е жив. Училището и университетът дават базата, а надграждането е много индивидуален процес. Опитвам се всеки ден и от всяка ситуация да си вадя изводи, но преди всичко се опитвам да търся баланса. Нищо не е нито черно, нито бяло. Има нюанси и се опитвам да бъда справедлива.
Колко е годишният ви доход? Колко пари се печелят като министър на регионалното развитие?
- Доходите на министрите са публични и ние ги обявяваме всяка година в декларация, която е на сайта на Сметната палата. В наредба е описано как се формират нашите заплати. Ако някой иска да стане богат, трябва да се занимава с други дейности или да опита със собствен бизнес.
Добре, ако се налага да убедите някого да поеме по вашия път и да стане като вас, какво бихте му казали?
- Да има смелост, решителност и готовност да носи отговорност, както и ясна визия къде и как иска да стигне.
Какво ще правите, когато вече не сте министър?
- Ще правя това, от което разбирам най-добре. Работа с европейските средства. Вероятно ще продължа и с академичната си дейност. Имам докторска степен по икономика, сигурно ще продължа и със следващата стъпка. Мога отново да преподавам на студенти, което също е голямо предизвикателство. Обичам да работя с млади и интелигентни хора, които имат воля и хъс да учат.
Каква е разликата между професия/длъжност и призвание?
- Иска ми се да гледам на този въпрос като по формулата 3 в 1, а не 1 от 3. И общото да е удоволствието, с което се реализираш в избраната сфера.
Кога за последен път си казахте "Обичам си работата"?
- Всеки път, когато успешно завършим проект и видя удовлетворението в очите на тези, които ще се възползват от него.
* * *
Споделете с нас на редакционната ни поща edna@netinfocompany.bg как сте разказали за тази професия на вашето дете/деца. А как сте им обяснявали досега за "работата на големите"? За каква професия мечтаехте вие като малки, осъществихте ли желанието си? Екипът на Edna.bg очаква вашите отговори по темата.
* * *
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.