Казват, че кожата е огледало на здравословното състояние на човека, независимо от възрастта му. Знае се, че много болести се “изписват” на кожата и тяхното ранно откриване и лечение зависи от това колко сме наблюдателни.
Ако сте забелязали, че детето ви има промени в цвета или структурата на кожата, прочетете описаните по-долу отклонения. Те може да са признак на здравословен проблем, но е възможно и да няма място за никакви притеснения, просто е наследило някои особености на кожата фамилно или да е индивидуална особеност.
Бледа кожа
Обърнете внимание, ако кожата на детето е много бледа. Нормалната детска кожа е с бяло-розов или мургаво-розов цвят. Ако липсва розовият оттенък, се счита, че е бледа. Но дали детето е бледо или просто кожата му е по-бяла? Бледата кожа е признак на анемия, а бялата е индивидуална особеност, някои деца са с оскъдни кожни капиляри, които дават розовия цвят на кожата. При съмнение за анемия, се обръща внимание и на ноктите. У анемичното дете те са бели, докато при здравото през нокътя прозира розовият цвят на подлежащата тъкан. Когато анемичното дете застане до прозореца, ушните му миди изглеждат като прозрачни. Анемичното дете често страда от отпадналост, няма апетит, понякога му се появяват рагади (цепнатини) в ъгълчетата на устата. Най-сигурно обаче си остава изследването на кръвната картина, която ще покаже диагнозата.
Отоци
На някои деца при по-дълъг сън горните клепачи изглеждат леко подути. Това обикновено е невинно състояние, но за да се изключи друга причина, е редно да се изследва сутрешна прясна урина. Защото истинските отоци винаги са признак на болестно състояние.
При бъбречните заболявания отоците са най-добре изразени сутрин. Те могат да обхванат цялото тяло, но най-напред се появяват там, където съединителната тъкан е най-рехава – по клепачите и половите органи.
Отоци, които са по краката и са студени на пипане насочват към проблеми със сърцето. Локализираните отоци обикновено са от ужилване или облазване от насекомо, но при алергични деца могат да се разпространят и на голяма площ. Те често се придружават от обриви и силен сърбеж.
Локалните отоци могат да са и следствие от възпаление, например при нараняване. Мястото може да се инфектира, като често не се вижда входната рана, например при убождане или леки драскотини. Кожата става червена и болезнена при пипане, отокът се задържа дълго време, може да има и температура. При всички положения, дете с отоци трябва да бъде прегледано от лекар. Разгледайте добре отоците, за да може да ги опишете на лекаря, защото те често се менят или бързо изчезват.
Жълтеница
Жълтото оцветяване на кожата и склерите на очите винаги е тревожно. Изключение правят само две състояния – физиологичната жълтеница при новородените и пожълтяването на кожата на малките деца при консумация на храни с оранжева оцветка-моркови, тиква, чушки поради незрялост на ензимната им система. В други случаи жълтеницата е отлагане на жлъчни пигменти в кожата в резултат на разрушаването на червените кръвни телца, увреждане на чернодробните клетки или запушване на жлъчните каналчета. При по-големите деца най-честата причина за жълтеница е хепатит. Черният дроб се уврежда и се появява жълтеница и при някои отравяния, например гъби, нафталин и др. Ако детето ви се стори жълто, обърнете внимание на урината и изпражненията му. Обикновено и те променят цвета си, урината става тъмна, а изпражненията много светли при хепатит. Вземете урина в стерилно шишенце и посетете лекаря на детето. За изясняване на състоянието ще се назначат допълнителни изследвания – кръв с чернодробни проби, ехография.
Обриви
Ако детето ви е в контакт с болен и има обрив и температура, може да сте се заразили с шарка. Най-прилепчивата шарка е варицелата, обривът е по-едър и с мехурчета, задължително по лицето. Другите шарки рубеола и морбили са значително по-редки, защото децата са имунизирани. При тях обривът е по-ситен, има увеличени лимфни възли.
Единствената бактериална шарка, която задължително се лекува с антибиотик, е скарлатината. Обривът започва от слабините и пълзи нагоре по страничните части на тялото и е много ситен. Задължително има силно зачервено гърло, честo с гнойни налепи и температура. Езикът в началото е обложен, а после става “малинов”.
Най-чести са алергичните обриви. Те могат да са ситни, например от антибиотици, или по-едри, на плаки като уртикария. Получават се от облазване на насекоми, консумация на шоколад, яйца, ядки и десетки други алергизиращи храни, както и при допир с химически вещества. Детето няма температура, жизнено е, но има силен сърбеж.
Сърбеж се наблюдава и при атопичния дерматит. Кожата е суха и зачервена, засегнати са бузките и свивките по краката и ръцете.
