Ваканция е! Все още се разхождаме по плажа...

Остава по-малко от месец до новата учебна година, за някои бъдещи осмокласници - за щастие в ново училище.

Макар, че еуфорията от кандидат-гимназистката кампания за 2016 година отдавна отмина и деца и родители като че ли позабравиха за "мъките на 7ми клас",  темата е и си остава актуална, защото всяка година изниква отново и отново.

Как бащите участват в този така важен период?

Имаме малко личен опит и опит от приятели, четем форумите…

А, ама то почти няма мнения на бащи по форумите….Добре де, спомняме си за нашата младост и за нашите бащи и пъзелът започва да се нарежда.

Според личния ни семеен опит и този на приятелски семейства на челния фронт доброволно и самоотвержено отиват първо майките. Майките са тези, които се бият за място в "елитен" курс за подготовка, следят образователните форуми, за да го открият, смятат цените на курсовете, звънят по приятели за съвет и тичат да записват детето още през юни, "защото на есен няма да има места".

На този етап бащите не виждат смисъл да се месят, може би и с пълно право. По-късно се оказва, че липсата на места е истерия, "елитният" курс не е нищо особено, подвели сме се по мненията във форумите, както винаги.

На есен започва сагата…На децата не им пука особено.  Важното е "хората от курса да са забавни". Майките са все още на челния фронт, доста по-стресирани и объркани с какво да започнат да се сражават - с непукизма на децата или с критериите за оценяване. Поели са тази отговорност, няма връщане назад.

Освен това са изправени пред дилемата дали да решават задачи заедно с децата, за да са наясно какво правят в курса, или да оставят децата да се оправят сами…И двете звучат като тежки изпитания. Избират да решават задачи, защото не вярват на децата.

През това време бащите плавно и почти незабелязано се включват, главно с логистика и без много шум започват самоотвержено всяка събота или неделя в 8.00 часа да карат децата до курса и обратно. Дали им се става рано и им се разкарва по два пъти на ден до курса? Не, разбира се, но го правят и никой не ги пита….  В сивата есен и в лютата зима, всяка божа събота или неделя ще са там. ….цели девет месеца.

Да пуснем лентата на бърза скорост. В следващите месеци вълненията на майките ще имат пикове и спадове. Децата ще запазят равен непукизъм до месец май, по-точно до деня на матурите, направо да им завиди човек, а бащите ще продължат да участват на втори план, или поне така изглежда. …Оказва се, че дългият път до курса и обратно, е подходящо време за разговори на четири очи между бащи и деца.

Вкъщи официално с тази тема се занимава мама. За някои от тези разговори, майките никога няма да разберат. Дали децата са ги чули? Дааа, наложило се е да си извадят слушалките от ушите, или поне едната…все пак на тях говорят…Думите бавно са стигнали до мозъка им…и между примерите от бащиното далечно минало са чули и нещо като "От теб си зависи! Ти си решаваш".

Това вече не е като майка ти да те тормози със справочниците от миналата година и 6 месеца преди матурите да те пита къде искаш да учиш? От къде можеш да знаеш? Все тая, какво толкова, има време, пък и приятелите ти са си в кварталното училище, какво му е лошото. Но тези думи "От теб си зависи!" някак те гъделичкат постоянно. Явно става въпрос за нещо важно, в което ще трябва да участваш.

Сега малко към миналото, за да направим сравнение. Ха, ама то почти няма разлика…картинката е същата - майките търсят курс/частен учител, на кандидат- гимназистите  им е все едно, нали в крайна сметка са най-умните в класа, как няма да влязат... От време на време, но много ясно си спомняме, обаче, как бащите ни са ни казали същото "Ти си реши! От теб зависи!" и как тези думи са ни повлияли.

Дали наистина, това не е ключът към щастливата развръзка на сагата "7ми клас"?  Със сигурност и майки и бащи в крайна сметка го разбират, някой по-рано, други по-късно, зависи от децата. По мои наблюдения бащите се опитват да наложат тази стратегия от самото начало.

Трябва някак си заедно да натиснем "бутона за порастване" на седмокласниците, защото в крайна сметка това е етап от развитието на децата и те трябва да разберат, че е време да вземат решение. Със сигурност бащите имат много важна роля в този момент, която децата ще оценят някой ден.

Не казвам, че е лесно. Всяко семейство си прави своя стратегия. Важното е да се работи в екип - бащи и майки заедно, защото в крайна сметка всички, дори седмокласниците, на които уж не им пука, ще останат доволни, че мисията е завършила успешно.

И тогава те с благодарност ще се сетят, че някой им е казал, че от тях зависи, че те решават и това ги е мотивирало, макар и в последния възможен момент, да се стегнат и да си вземат матурите. Така беше и когато ние бяхме седмокласници, хубавото е, че си го спомнихме.

Автор: Роза Димова, Фондация "Център за изследвания и политики за жените"