За четвърта поредна година в Национална кампания „Да бъдеш Баща“ ще отбележим Седмицата на бащата - втората на месец ноември (програмата за организирани събития, в които може да се включите, може да видите на сайта на кампанията www.mencare.bg).
Това е времето от годината, в което татковците имат възможност да заведат децата и семействата си на събитията, които са организирани специално за тях. Седмицата е повод да се замислим за мястото на бащите – на нашите бащи, на нас самите като бащи и къде е мястото на бащата в обществото ни като цяло?
Мястото на баща ми до мен
Всеки има своята история за баща си. И е много трудно да обобщим и да кажем: „Ето, такова и такова е типичното поведение на бащите у нас. То така и така се променя с всяко следващо поколение, с всяко следващо семейство…“. Всяка ситуация е строго индивидуална и различна от всички останали, тъй като е свързана с много дълбоки емоции и лични преживявания.
За някои бащата е човек близък, с когото сме израсли, от когото сме научили много, на когото се възхищаваме и подражаваме. За други – той все е бил далеч и макар че сме живели заедно в един дом, сякаш все го е нямало. За трети го е нямало физически, но са го чувствали близък. За четвърти – някой е заместил липсата му, или просто са се научили да живеят с нея… Съдбите са безброй, но имаме и много общо – всички сме хора.
Независимо в какви отношения сме и кой заема тази „титла“, бащината фигура е важна за всички ни, защото ни определя като личности, история, вярвания. Може да искам да съм като него. Или да не съм като него. Или за едно – да съм като него, а за другото – Боже опази…
Моето място като баща и партньор
Кога мъжете стават готови да бъдат бащи?
Мъжете (уви) не са варени яйца – никой не чува аларма, която да му каже кога е „готов“. А някои може би я чуват? Някои се надяват, че ще чуят нещо подобно, за да се успокоят, но все не го чуват. Някои не се сещат да се замислят, а просто стават бащи… И често всички тези различни мъже са чудесни родители.
Но какво е „добър баща“? Хората много си падаме по рецепти, по точните стъпки, които да следваме, за да получим желания резултат. И рецептите щяха да работят отлично, ако човешката личност беше написана с програмен код. Ще ставаш баща? Няма проблеми – добавяш няколко реда с осовните „бащински функции“, пускаш и тръгва. И си на точното място!
Точното място обаче е различно за всеки, който се учи как да живее с новия член на семейството. Как ще познаем кое е то? Във всеки случай, не става от раз.
Защото рецепти няма, но все пак има по какво да се ориентираме – щастието и спокойствието. Това са емоции, които лесно можем да разпознаем и в себе си, и в партньора си, и в детето си. Както всяко друго нещо, те са непостоянни във времето величини, но винаги е хубаво, когато се докоснем до тях, когато се чувстваме на място и поставим близките си там – близо до сърцето!
Истинският мъж поставя детето на мястото му – точно до сърцето си
Има рецепта как да направим това. Гушкаме детето си и слушаме как бие сърцето му за не повече от 10 – 20 секунди. После ще знаем какво да правим. „Ха, колко сантиментално…“, ще си кажат някои. Кажете си го. Но все пак опитайте. Пък да видим.
Истинският мъж знае как да върти всяка жена
Чували ли сте израза, че животът е като танц? За някои може да звучи прекрасно, за други – лигаво. Има обаче нещо общо – както казахме, не сме програмирани. По-скоро с действията си изпращаме послания до света, а той ни отговаря.
В една връзка нещата изглеждат още по-близко до танца, защото най-важното за добрия танц е добрият партньор. Не защото е световен шампион по танци, а защото разбира именно вашите стъпки, готов е да ви последва, и ви има доверие, накъдето и да го поведете – или пък той вас.
Къде е бащата в България днес?
В движение – полека се откопчва от мачовския стереотип и се придвижва активно към това да изразява инстинкта си на грижещ се мъж. С други думи – днешният български татко пак обича да вдига десет от лежанка – когато тези десет му се усмихват в отговор и той вижда, че детето сякаш лети.
Накрая – нека кажем пак – рецепти „Как да бъдеш баща?“ има много. Ние, участниците в Национална кампания „Да бъдеш Баща“ не искаме да ви задаваме поредната. Защото знаем, че всеки татко, изобщо всеки родител, е толкова добър, колкото може.
Защото вярваме, че когато човек е себе си – с всичките си качества и недостатъци, той е по-истински родител от „супер-таткото“, който, точко както братовчед си Супермен, съществува само във филмите. А днешните татковци сме тук и сега и имаме шанса да осъзнаем най-голямата си сила – да бъдем бащи, запомнени с грижовността си.
Автор: Давид Кюранов
Координатор проекти към Асоциация Родители, Координатор на Национална кампания „Да бъдеш Баща“
