На нас ни е лесно, имаме си приятелки, колежки, форуми, където можем да споделим, да се оплачем, да се посъветваме, да ни олекне. А клетите бебешори, тях пита ли ги някой какво им е на душиците? Или родителите смятат, че правят всичко за децата си и те би трябвало да изпитват само радост и благодарност?
Ако можеха да говорят, сигурно биха споделили много неща. Ако се поставим на тяхно място, не е трудно да си представим какви са те. И така, какво ли биха казали най-малките?
Ей, хора, къде съм? А, да... в родилния дом. Никак не съм доволен. Насила ме извадиха от топлата къщичка, щрак с голямата ножица срязаха пъпната връв и ме отделиха от майка ми, и върха на нахалството, дават ми нещо за ядене, което не е от мама, а от крава! Да не съм теле!
И къде е книгата за оплакванията? Една дама в бяло, акушерка ѝ викат, постоянно ходи с някакви игли, боц в петата, боц в рамото, боц в бутчето. Станах на решето! Тя няма ли си неприятели, тях да тормози? Добре де, прощавам ѝ имунизациите и изследванията, било за мое добро.
Мама смята, че съм най-мръсното дете на света, постоянно ме мие и къпе, направо ми свали кожата. Та аз не съм миньор, нито строителен работник да се цапам, дори нямам още потни жлези и не се потя. Да вземе да чете Edna.bg, там пише, че от многото къпане се разрушава защитният хидролипиден слой на кожата и тя страда.
Защо вместо да ми даде да ям, мама си гледа часовника? Аз да не съм влак да се движа по разписание? Искам да ям, когато съм гладен и да спя, когато ми се спи! И ако ми пречите, веднага отварям голямата уста!
Явно всеки си гледа удобството. Сложили ми памперс да не мокря. Хубаво. Ама знаете ли как запарва? Направо се сварих отвътре. Я го отворете малко да поритам на свобода и въздух!
Защо така ме боли коремчето? Надуло се е като балон, направо ще литна, а те викат колики, лактоза, лактаза, дрън-дрън. Я веднага ми дайте нещо за болката, че и аз си имам оръжие – ще се спукам да рева цяла нощ, ей така, за отмъщение.
И на всичко отгоре, не ме гушкат, щял съм да се разглезя. Какво му е лошото на нещо така хубаво като гушкането?
Така ми се иска да смуча, сигурно като порасна, ще стана пушач. Затова ми дайте биберон да си задоволя сукателния рефлекс, иначе налапвам пръста! А после и цигарата!
Наближавам шестия месец и ми идва да се гръмна. Никнат ми зъби. Мисля, че ще излязат поне стотина, такава болка. За лигите да не говорим, цял басейн. Щото мама, като беше бременна, с какво ли не се тъпчеше, витамини, минерали, добавки, прибавки...Челюстите ми станаха като бетон в панелка, свръхминерализирани и зъбите трудно пробиват.
Мисля, че съм в Африка, направо не се диша от топлина. Бил съм малък, затова трябвало да ми е топло. На вас ви е лесно, ходите си по една тениска, без грейка на задника (за памперса говоря), а аз навлечен, увит, не си е работа. И само ми пипат носа, ръцете, краката дали са топли. Но те са малко хладни, защото имам несъвършено кръвообращение. Толкова е лесно да прецените дали ми е студено, или топло, просто се поставете на мое място! Ей, хора, и аз съм човек, искам свеж въздух, особено, когато спя!
И да не забравя да ви кажа: още не мога да чета. И не мога да живея, както пише в книгите и сайтовете, защото не съм ги чел и не знам какво точно очаквате от мен.
