А някой пита ли децата дали искат да останат без семейство?

10.10.2018 15:59

Когато сме двама, се караме, обичаме, гоним, прегръщаме и обичаме само ние, двамата.

Нашите решения не засягат никой друг, освен нас двамата.

Ако решим да се разделим, единственото неудобство ще е поделянето на приятелите, ако са били общи.

Но когато вече има дете, семейството вече е от трима.

Решите ли да се разделите, вие не разваляте вашите отношения с мъжа ви, а разваляте семейството на детето ви.

Неговия малък свят, в който е дошъл на земята, спира да съществува. Ежедневието, домът му, сигурността, която е чувствало като се прибира, нищо от това вече няма да е същото.

Децата ни знаят какъв е вкуса на храната вкъщи и обичайните аромати, кой как си тътри чехлите по пода, усещат кога мама и татко се обичат много и кога са неспокойни.

За децата ни семейството е сигурност и опора, отправна точка към несигурен, голям и непознат свят.

Какво правим, когато им го отнемаме? Когато се развеждаме не заради тормоз, пиянство и побой, а просто заради неясно вътрешно удовлетворение?

„Май не изпитвам вече чувства към него“

„Между нас вече няма тръпка“

„Вече нищо не ме вълнува“

„Така ли ще прекарам целия си останал живот“?

Нищо от това не е причина да оставите децата си без семейство.

Да ги лишите от уюта, който имат, от ежедневната рутина, която им помага да пораснат, от усещането, че са част от нещо устойчиво.

Огромен брой от децата с проблемно поведение са деца на разведени родители.

Това ли искате за децата си? Да се бият в училище, да бягат, да спрат да участ в най-важните си години, да започнат да ви крещят, да имат проблемни връзки през целия си живот, да носят в душата си огромната празнина на дете, чието семейство е било разрушено?

Не се развеждайте с лека ръка, не излизайте с дежурното „за децата ще е по-добре да не се караме“.

За децата ви е най-добре да имат двама родители, които са пораснали като хора вътре в семейството, което са решили да създадат, правейки дете.

За децата ви е по-добре, ако чувствате неудовлетворение, първо да се опитате да го разрешите чрез терапия при психолог (да, да, в България вече има достатъчно добри и вършат чудеса), отколкото да ги белязвате чрез развода си за цял живот.