Около 40%, или 2-ма от всеки 5 родители или хора, полагащи грижи за децата, съобщават, че са използвали физическо насилие като форма на дисциплина през 2020 г., а около 1 на всеки 20 съобщава за използване на тежки физически наказания. Приблизително едно на всеки 5 (18,5%) деца и младежи съобщават, че са преживели физическо насилие в дома си. Едно от 6 (16,7%) деца и младежи съобщават, че са преживели емоционално насилие у дома. 

1 на всеки 10 деца и младежи съобщава, че е било пренебрегвано/неглижирано: 3,5 % казват, че лицата, които се грижат за тях, понякога са забравили да ги хранят, 6,8 % казват, че родителите им понякога са забравили да ги заведат на училище или да им кажат да ходят на училище, а 5,9 % от децата споделят, че родителите им понякога са забравяли да ги заведат на лекар, когато са били болни.

Едно на всеки седем деца съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз и преследване, особено в социалните мрежи.  2023 г. е рекордно висока година за броя на сигналите, получени от Горещата линия за докладване на вредно съдържание и онлайн престъпления срещу деца, управлявана от Център за безопасен интернет: 46 359, което е двойно повече от броя им през 2022 г.

Това са само част от статистическите данни, които УНИЦЕФ България споделя.

Поради тази причина и УНИЦЕФ работи за системна промяна и подобряване на политиките на национално ниво, като последната кампания за повишаване на осведомеността и застъпничеството, която организира в партньорство NOVA Broadcasting group и Overlock ent. се казва "Бъди до мен". 

За нея и за силата на връзката между родител и дете разказва Боряна Гидикова - говорител и директор Комуникации към УНИЦЕФ България, в новия епизод на "Ох, на мама! Podcast". 

А ето и част от ключовите послания:

1. Семейството е най-важната опора за децата. 
2. Всяко дете има право да расте в безопасна и грижовна семейна среда. 
3. Доверието между родителите и децата се гради от ранна детска възраст чрез сигурност, уважение и споделяне в семейството. 
4. Децата имат най-голямо доверие на родителите си. Когато децата знаят, че могат да споделят без страх от наказание, те са по-щастливи.
5. Родителите са модел за децата си чрез личния си  пример за отговорност и подкрепа. 
6. В трудни моменти родителите трябва да са до децата, да им помагат да се справят и да ги изслушват преди да налагат готови решения или наказания. Не пренасяйте личната си драма върху децата.
7. Възпитанието преминава през разпознаване и уважаване на своите лични граници и тези на другите. Това важи и за отношенията родители-деца.
8. Подкрепящите, сигурни и доверителни (здравословните) взаимоотношения в семейството са основа за щастлив и пълноценен живот на децата. 
9. Липсата на общуване между родители и деца води до отчуждение, затваряне на децата в себе си, агресия и депресия. 
10. Родителското отчуждение, семейните войни, насилието, пренебрегването засягат емоционалното и психическо състояние на детето.
11. В такива моменти/ситуации семействата имат нужда от подкрепа. Родителите не са сами. 
12. Търсенето на помощ не е слабост, а стъпка към решението.
13. Родителите могат да се доверят и на училището. Там ще намерят разбиране и подкрепа. 
14. Насилието никога не е решение. Насилието е проява на безсилие, а не на контрол или сила.
15. Насилието е всяко действие или поведение, насочено срещу друг човек, което причинява физическо, психическо или емоционално страдание. Важно е да се борим с него. Всеки от нас носи отговорност за предотвратяването му и за поставяне на краят му. 
16. Насилието и психичното здраве засягат всеки един от нас. Те са проблем на цялото общество и изискват отговор и действия от всички - институции, професионалисти, родители, медии и деца.
17. Възрастните имат отговорността да търсят решения без насилие, но и децата също имат роля в това.
18. Децата трябва да разбират своите емоции, за да могат да се справят с конфликти без да прибягват до агресия. 
19. Децата могат да се доверят, да споделят и да потърсят помощ за да се изправят срещу страховете си.
20. Да подадат ръка и да бъдат съпричастни с приятел в нужда.
21. Да не позволяват на отчаянието и болката да ги победят. Дори и в най-трудните ситуации, винаги има на кого да се доверят – учител, роднина, училищен психолог, приятел.
22. Необходими са повече услуги за подкрепа – в училище, онлайн и в общността. Институциите трябва да работят заедно, за да осигурят нужната помощ. 
23. Психичното здраве е важно за всички. Стресът, насилието и изолацията могат да го застрашат, а липсата на подкрепа прави справянето още по-трудно. 
24. Родителите играят ключова роля – любовта и вниманието им помагат на децата да се чувстват сигурни. Важно е и те самите да се грижат за психичното си здраве. 
25. Юношеството носи много промени, които водят до тревожност. Подкрепата от семейството, приятелите и специалистите е от съществено значение. 
26. Училището също може да помага – чрез превенция, открити разговори и достъп до психолог.  
27. Ок е да не си ок! - Стигмата, ниската обществена осведоменост и разбиране на психичното здраве, чувствата на срам и страх по отношение на психичното здраве както сред подрастващите, така и сред възрастните са основни причини за дискриминация и изключване и могат да обезкуражат търсенето на помощ и подкрепа от професионалисти. В резултат на това много младежи се справят без подкрепа, често използвайки неадаптивни/нездравословни стратегии.
28. Семейни конфликти, тормоз в училище, насилие в семейството, травма, пренебрегване, социална изолация или самота, дискриминация и стигма, бедност, и ограничени услуги за професионална подкрепа са само някои от причините за проблеми с психичното здраве.
29. Нужни са училищни програми за изграждане на социални и емоционални умения, устойчивост и умения за преодоляване на трудности, както и за повече осведоменост и разбиране на психичното здраве сред подрастващите и учителите и насърчаване на открити и положителни разговори.