Автор: Росица Костадинова
Ето, вече е 1-ви юни, годината преполови, а ние дори не разбрахме къде отиде. Колко бързо мина? И все пак като погледнете назад до началото ѝ, е важно само едно – успяхте ли да създадете прекрасни спомени.
Не, не само за вас, а и за всички около вас. За вашите любими, за приятелите ви и семейството ви и вашите деца. И за вашите родители.
Ела в Ohnamama.bg за полезна информация относно бременността и родителството >>>
Защото в крайна сметка това, което си постигнал, е нищо в сравнение с това, което можеш да направиш за другия.
Нека наречем 1-ви юни ден за размисъл. Направете си чаша хубаво кафе и отделете 10 минути от забързания си ден. Спомнете си. Вашето детство. Вашите родители. Благодарете им.
Лично аз много рядко се замислям за детството си. Какво беше? Как беше? Къде отиде? И това е добре. Защото, ако мислех постоянно за него, то това би било проблем.
За хубавите неща човек не мисли често. А само в трудни и тежки моменти, когато иска да излъже ума си, че е още там. Или да си спомни някой, който е бил само тогава с него. А пък за лошите - не спира и да мисли. Та така и с моето детство – най-хубавото, което мога да пожелая и на моите деца.
Не съм искала много, но съм получавала всичко, от което имам нужда. Разбира се, когато си дете, никога не се замисляш откъде идва това всичко.
Децата виждат избирателно и някакси иронично попиват всичко. Няма значение дали сте имали малко или много. Няма значение дали сте били в задънена улица или сте постигали само успехи. И дори няма значение къде сте живели.
Децата растат с любов и внимание. Те попиват нашето отношение към живота, а не нашето състояние в обществото.
Говорим си за...
Иска ми се да благодаря на моите родители за всеки един спомен, който са създали за мен. За съжаление човек си дава сметка колко компромиса са нужни, за да направиш детството на едно малко създание вълшебно.
Компромис да се прибереш уморен след работа и да отделиш още 5 пълноценни часа на своето бъдеще. Компромисът да не се отдадеш на умората и разочарованието, а да погалиш с обич. И да не спиш по цели нощи, защото твоята плът и кръв има температура. Дори компромис с интимния ти живот.
Знам, че понякога това изглежда много. Че всеки един от вас иска да си почине за секунда поне. Но после чувството на вина го обзема и започва да се задълбочава още повече в грижите. Искам да ви кажа едно – вие не сте лош родител. И ако сте уморени и имате нужда от малко почивка, просто го направете в първия удобен момент. Може да е за кратко. За няколко минути.
Отделете време да регенерирате себе си, за да може да дадете най-доброто на своето дете. Чистата любов и грижа, от които се нуждае. Това ви прави прекрасен родител.
Признавам, имало е моменти, когато съм си обещавала да не приличам никога на майка си или баща си. Да не взема нито едно тяхно качество. Разбира се, тези моменти бяха през ученическите ми години. И сега като се гледам отстрани как реагирам, как обичам... та аз приличам повече на тях, отколкото някога съм предполагала.
И това ме прави щастлива. Защото това ме прави достойна за себе си.
Децата ви ще бъдат като вас – искате или не. Ще вземат не само физическите, но и емоционалните ви черти. От някои от тях ще се поучат, други - ще попият като гъба.
Бъдете най-добрата версия на себе си, за да може вашето дете да отрасне правилно.
И да, днес празнуваме 1-ви юни - денят на детето, но ние от Edna искаме да поздравим всички родители. И нашите, и вашите, и всеки един родител по света, който дава всичко от себе си и учи децата си на любов. И отношение към живота.
Благодарим ви родители! Благодарим ви, деца, че ни позволявате да открием любовта!
