Имах баба в Свищов и почти всяко лято й ходех на гости по за месец. Нейната приятелка леля Верче често ни канеше на гости.

Всеки път хем се радвах, хем се натъжавах, че ще ходим там.

Мъжът на леля Верче имаше разкошен люлеещ се стол с червена кадифена възглавничка. Умирах да седна на него и да се люлея.

Сигурно съм гледала с ЕЙ ТАКИВА очи, защото всеки път разбираха какви намерения крия и строго ми казваха „Не сядай на стола!“.

Нали си представяте какво мъчение беше за мен, дете на 10, да стоя на скучната табуретка, да слушам още по-скучния разговор на леля Верче и баба, а столът да стои пред мен празен и примамващ.

Оттогава минаха 30 години. Отдавна вече сядам където си поискам, но се случи нещо немислимо.

Аз станах тази, която казва „Не ми сядай на стола!“ и гледам строго в едни ококорени детски очи.

Е, после сърцето ми се стопля и разрешавам, защото не съм зла като мъжа на леля Верче, но не крия, че ми е свито сърцето дали тронът ми няма да бъде повреден.

Снимка: Thinkstock

Ако все още се чудите що за столове са тези, заради които някой на някого казва „не ми сядай на стола!“, влезте в галерията ни и вижте.

Всяка от нас заслужава да има трон и да решава, като истинска кралица, дали е ок някой да сяда на него или не 😉

Вижте много фотьойлите, заради които си заслужава да сте зли, тук >>>

Още за дома и уюта

• Кухненският ъгъл: Как да подредим най-уютното място у дома?
• Какво можем да научим от бабите си за хубавия живот
• Как да подредим масата за гости?