„Тялото ми е различно още от ученическите ми години и от ранна детска възраст съм била многократно подлагана на бодишейминг заради това, че не съм "нормална", а с повече извивки.“ - Пламена Велкова (Пам)
„За всяко тяло, а още повече за моето - движението е изключително важно.“ - Илияна Дадарова
“Отне ми доста усилия, дисциплина и време, но се научих да обичам тялото си повече, както и промените в него. Научих се да го слушам и да му давам онова, от което най-много има нужда – нежност.” - Богдана Пеева
„ПОВЕЧЕ – това е и думата на Dove за 2024 г.“
В следствие на икономическите и геополитическите условия по света, в последните години всички започнахме да обръщаме повече внимание на себе си.
Да искаме повече. Да правим повече. Затова от Dove ни послушаха и ни дават повече с новата продуктова линия без аналог Dove Advanced Care – шест варианта на познатия душ гел, който е преминал през революционна промяна.
Новият Dove душ гел се грижи за нас, мисли за околната среда и ни пести време и усилия. Дава ни възможност да получим повече, без повече усилия.
Защото заслужаваме най-доброто.
Надграждаща добре познатата серия базова линия, Advanced Care предлага на жените изживяване, което се отразява като магия за кожата.
Формулата ни дава възможност за заключване на влагата в кожата – това се случва благодарение на бавно отлагаща се нано-хидратация. В същото време в съставките са включени и милиони специални молекули, стимулиращи естествената хидратация. И като комплимент – идват на помощ естествени за кожата подхранващи съставки, които са щадящи към природата и биоразградими, без сулфати.
Резултатът: Плътна и нежна като вода, но пухкава текстура, която почиства кожата едновременно с това я хидратира и я прави невероятно мека и кадифена - като след употреба на лосион за тяло.
А коя за нас лично е щипката вълшебство? Кампанията #TheDoveSkinImIn, в която участие взимат наши любими дами - Илияна Дадарова, Богдана Пеева и Пламена Велкова (Пам), които доказват с думите си, че привлекателността на edna жена произтича най-вече от нейната увереност, сила и самочувствие, а тялото, в което живеем, е храм, към който трябва да се отнасяме само с уважение и любов.
Използвахме възможността да се срещнем с тях и да си поговорим за бодишейминга, за силата и магията на това да се чувстваш комфортно в тялото си. За истинската неприкосновена нужда всяка edna от нас не просто да се харесва, а да се обича. Е, разбира се попитахме и за любимите им selfcare ритуали – защото всяка една от нас ги има и колко прекрасно е само да си ги споделяме и да научим по нещо ново.
Ето и какво ни отговориха те:
„Как се е променило отношението към тялото ти през годините? Колко важно е то? „
Пам: С годините осъзнах, че ако сама не уважавам тялото си - никой друг няма да направи също.
Бих казала, че през по-голяма част от израстването ми съм имала ужасно отношение към тялото си, искала съм да бъда във всяко друго тяло, но не и в своето. Срамувала съм се от него, криела съм го, не съм танцувала свободно навън, не съм се забавлявала, не съм обличала тялото си в дрехите в които съм искала да го виждам, не съм тренирала заради страховете, че и другите ще се срамуват от тялото ми, когато го виждат и ще ме подиграват, което често се е случвало.
През годините осъзнах, че тялото ми е мой личен проект и цел, че то е единствено по рода си, уникално и невероятно, никой друг не притежава моето тяло и е моя задача аз да го превърна в свой собствен шедьовър, който обогатявам и пресъздавам като се вдъхновявам да се грижа за него, като го обичам, уважавам, ценя и му позволявам то да ми се отблагодарява като цъфти за мен и заради моите грижи.
Започнах да се гордея с прогреса на тялото си, когато тренирам.
Започнах да танцувам навън и да му позволявам да се наслаждава на хубави дрехи, нежни ласки и свободата просто да бъде най-ценното нещо, което притежавам. Домът на моята душа.
Богдана: Отне ми доста усилия, дисциплина и време, но се научих да обичам тялото си повече, както и промените в него. Научих се да го слушам и да му давам онова, от което най-много има нужда - нежност.
Илияна: Истинската промяна настъпи тогава, когато осъзнах, че тялото ми не е пречка, която стои между мен и живота, за който мечтая; то е мост. И вместо да го разрушавам, неглижирайки нуждите му, започнах да се уча да се вслушвам и да се грижа за тях. Колко важно е това ли? Когато даваш на тялото си, и то има какво да ти даде. Започнах да се уча, че човешкото тяло не е копи-пейст и дори когато работиш над себе си, дори когато преследваш някаква своя цел, то тя не трябва да бъде “искам да изглеждам като X”. Всъщност е много по-ценно, когато не търсиш перфектната визия за себе си отвън, а влагаш усилия и внимание в това да вземеш максимума от възможностите на собственото си тяло.
„Била ли си обект на бодишейминг? Как се справи със ситуацията?
Какво ще посъветваш хората, които минават през него?“
Пам: Тялото ми е различно още от ученическите ми години и от ранна детска възраст съм била многократно подлагана на бодишейминг заради това, че не съм "нормална", а с повече извивки.
Нещо, което днес е по някакъв начин част от моята идентичност и ме прави уникална и различна, което в определени моменти ми харесва.
Справих се със ситуацията като се научих, че красотата може да съществува под различна форма.
Мога да посъветвам хората, които минават през труден период и са накърнявани от останалите да не позволяват някой да определя каква ще е вътрешната им самооценка.
Единствената база на която трябва да се гради оценката на собственото ти тяло е отношението и грижата, която полагаш към него.
Всяко тяло е красиво, всеки човек заслужава да бъди обичан и да разбере, че чувствата са отвъд границите на телесното и се пораждат заради качества много далеч от тези свързани с човешката външност.
Богдана: Разбира се, както е била и почти всяка една от нас, доста често дори аз самата съм най-големият си критик. В моя живот, спортът винаги е криел всички отговори, които съм търсила. Спортът ми помогна да изградя характера си, спортът ми помогна да “заглуша” за себе си коментарите на бодишеймърите, чрез спортовете, които практикувам или съм практикувала, успях и да намеря моите си хора :)
Илияна: Трудно ми е да поставя етикет “бодишейминг” на някои от по-неприятните изживявания, свързани с тялото ми. Възприемам ги като инстинктивна реакция на съзнанието, необлъчвано достатъчно с присъствието на “различните” хора в обществото. Опитвам се да не съдя твърде сурово учудените погледи и леката сконфузност, която понякога присъства в интеракциите ми с непознати, и приемам, че може би мога да бъда educator, човек, който обогатява и разширява хоризонта ти с една нова реалност. Освен ако в думите или поведението на отсрещната страна няма премерена или почти осъзната грубост (например онзи рандъм пич в един дейтинг апп, който специално ме беше мачнал, за да ми каже, че съм “твърде претенциозна за инвалид”) - тогава се превръщам в олицетворение на безмилостността. Това, което помага на мен, а може би ще помогне и на други, е осъзнаването, че отношението на хората към нас е огледало на техния характер. И че тяхната истина не е нашата истина.
„Кой е любимият ти selfcare ритуал?“
Пам: Обичам да си купувам сама цветя за себе си, когато съм тъжна и унила.
Ако не мога да избягам сред природата се опитвам да си взема частици от нея чрез цветя на масата вкъщи.
Любимо ми е да си подаря ден за мен, за да презаредя. В такива дни или излизам извън града, или си купувам цветя, вдигам си тонуса с тренировка или дълга разходка, вземам студен душ, приготвям си вкусна храна, правя си масаж с любимите ми продукти и слушам джаз.
Виждам се с близки хора, които ме карат да се чувствам комфортно, хармонично, приятно.
Любимият ми ритуал е да си измислям различни ритуали с които да ми е удобно в кожата ми, когато искам да изляза от нея.
Богдана: Вкъщи обичам да започвам сутрините си пред прозореца, до любимата ми орхидея - само аз, кафето и изгревът на новия ми ден.
Илияна: Възприятието ми за това какво е self-care се промени много с годините. Ако преди съм го разбирала като онези приятни изживявания, които носят инстантна доза ендорфин, днес ритуалите ми за грижа за себе си по-често са обвързани с дългосрочни ползи, дори с цената на недоволство в сегашния момент. Напоследък - за всеобща изненада - това са тренировките. За всяко тяло, а още повече за моето - движението е изключително важно. И макар че винаги съм го разбирала, на едно подсъзнателно ниво чувствах съпротива да давам тази грижа на тялото си. А за да може то да изпълнява ролята си, да ни пренесе през живота и да ни даде възможности да го изживеем, трябва и ние да сме готови да му помогнем да е в най-добрата си форма.
„Кога се чувстваш най-комфортно в кожата си и каква е твоята тайна за това? „
Пам: Всеки ден се чувствам комфортно в кожата си. Тайната за това е, че под моята кожа живее човек, който вече я оценява, обича и се грижи за нея.
Най-комфортно се чувствам, когато съм сред хора, които ме карат да обичам тялото и себе си още повече.
Това може да е добрият консултант в магазин за облекла, любимият ми човек, който ми казва колко съм красива или непознато дете на улицата, което казва на майка си "виж колко е красива"
Всеки човек, който търси и намира красотата в света ме кара да се чувствам комфортно в света в който живея.
А за останалите вече не ми пука.
Богдана: Чувствам се най-много като себе си в секундата, в която сложа кънките си и се изправя. Тогава целият ми свят и моето лично себе- и свето-усещане се изменя. Тайната е да намериш онова, което обожаваш, и да му повериш всяка една частица от теб.
Илияна: Когато се свързвам със себе си. А това най-често се случва, когато се отнасям към тялото и психиката си с осъзнато внимание. Дали ще е активно движение, дали ще е много дълъг и много горещ душ, дали е жесток аутфит, който ме кара да се чувствам женствена, или пък перфектна очна линия от първия път - поводът може да бъде различен. Но това, което остава непроменливо, е че съм направила нещо за себе си - бавно, осъзнато, грижливо.
