Докато се въртиш в шеметния танц на работни срещи и излизане с приятели, вътрешното ти Аз отчаяно плаче за спокойствие и тишина. Ежедневните ти ангажименти обаче са толкова много и толкова динамични, че заглушават тихия глас на това Аз, което се опитва да изкрещи, че иска да остане насаме със себе си.

Проблемът с прекалено активния начин на живот е, че изтощава ужасно много и то не само тялото, но ума и душата също. В последните години се наложи разбирането, че ако не си нон стоп в движение, значи нямаш добър живот, не се забавляваш, не си социален, изобщо губиш си времето в правене на нищо. Истината обаче е, че хората имаме задължителната нужна от време сами със себе си, за да не загубим истинската си същност сред въртопа на социални контакти и ангажименти.

Затова остави плановете за море с голяма, весела компания приятели за някой друг път и смело се отдай на почивка в компанията единствено на себе си или най-много на любим човек.

Създай обстановка на самотен остров, на който ти си щастлива русалка, съзерцаваща кротко хоризонта и наслаждаваща се на тишината, в която вече имаш възможността да чуеш гласа на вътрешното ти Аз. Поговори си с него, чуй какво има да ти каже то, преоткрий отново себе си и желанията си, и можеш да бъдеш сигурна, че ще се усетиш не само отпочинала, но и по-щастлива от когато и да било.