В продължение на няколко месеца Цвета и Станислав с раница на гръб се катерят по планини и се спускат в пещери, надничат в гърлата на вулкани и в скритите гънки на гетата в мегаполисите, преследват дракони и се гмуркат край коралови рифове, ядат копринени буби и крокодили, откриват петте пола на бугисите, срещат се с духове и живи мъртъвци и всеки ден научават нещо ново за този вълнуващ свят.
Двамата пътешественици избягват капаните на масовия туризъм и търсят необичайната гледна точка на хора, които се опитват да се вплетат в ежедневия бит на обикновените жители на региона. Пътеводител им е едно стихотворение на Киплинг, а водач – неизтощимото любопитство. Книгата „В къщата на Пау Ама“, написана с много чувство за хумор и самоирония, събира лични впечатления, преплетени с богата информация за миналото и настоящето на всяка от осемте страни от това необикновено пътешествие.
Тези, които обичат да пътуват, седнали удобно във фотьойла вкъщи, ще намерят в книгата много храна за въображението си. А тези, които не ги свърта на едно място, ще открият нови идеи за пътешествия и конкретна информация за осъществяването им.
„Докато си почиваме в лагера на рейнджърите, виждам един млад двуметров дракон да пресича полянката отпред. Дългият му син език на кратки интервали се изстрелва към земята със змийска бързина, за да изследва дали няма нещо за ядене, походката му е едновременно надменна и напета, а слънцето го огрява така съвършено... Следва сценка „Непохватен любител-фотограф преследва дракон“ с моя милост в главната роля и уплашеното от настървението ми животно в поддържащата.“
„Колкото по-навътре влизам, толкова повече се сгъстява килимът от корали – големи колкото гиганстка тиква и нагънати като мозъци, ситни като тревичка с наниз от роса, остри и разклонени като еленови рога, фуниевидни, спираловидни, гъбовидни. Бели, розови, червени, лилави, черни със зелени връхчета, сини с лазурни петна... Твърди като скала и меки като медуза. На големи лехи или в пъстра смесица от всякакви видове. И сред цялото това неописуемо великолепие – ята, орляци, рояци разноцветни риби.“
Цвета Брестничка живее с двете си страсти – пътешествията и писането. По време на следването си заедно с приятеля си Станислав обикаля на автостоп из затворения по това време социалистически лагер. Още тогава се научава да разчита само на раницата и спалния чувал, които осигуряват уют по спирки, градинки и гари. Обиколката на Източна Европа на мотопед „Симсон“ е следващата авантюра, на която се отдават, преди да падне желязната завеса. Когато Западна Европа става достъпна и за българи, Цвета, Станислав и четирите им деца тръгват на обиколка с кемпер. Скоро старият континент им отеснява и отново нарамват раниците на път за Индия, Южна Америка или Югоизточна Азия.
