Деница Димитрова
Париж...името му звучи като обещание. Че ще се срещнете някой ден, за да станеш част от цялата магия, която носи.
Има градове, които събират красота и история в такива мащаби, че просто не е честно. Затова е лесно да обикнеш Париж още преди да си отишъл там.
Този град може да е клише, но от любимите, които дори не си помисляш да изоставиш, защото копнееш да го преживееш. А и хайде, няма как да бъде чак толкова романтично – все пак животът ти не е режисиран от Уди Алън, макар и понякога да прилича.
В този град обаче, рано или късно, е неизбежно да се почувстваш като във филм. Може и да не зърнеш влюбени гълъби, които кацат върху первазите, нито пък да усетиш аромат на Chanel №5 по улиците, но Париж няма нужда от тях, за да е разкошен.
Той те респектира с мащабите си – достатъчно е само да погледнеш от терасата на Триумфалната арка към двете му големи забележителности, които се издигат над града – критикувани, но събиращи милиони туристи всяка година.
Катедралата Сакре Кьор, покачена на хълма Монмартър, за да напомня на свободолюбивите бохеми от миналото за мястото им в сравнение с църквата. Смесицата от стилове в архитектурата ѝ може и да не ви се понрави, но изчакайте да влезете вътре и усетите величието. Ако и това не подейства, излезте навън, където пред очите ви ще се открие цял Париж.
Нощем катедралата е осветена и се вижда отдалеч също като Айфеловата кула. Мога да разбера защо толкова много хора не я харесват, но никога няма да се съглася с тях. Ако виждаш в нея купчина ненужно издигнато желязо, значи нямаш достатъчно въображение, за да заслужиш Париж. За мен тя е стройна и фина френска госпожица, разперила дантелените си поли над града, докато го наблюдава отвисоко. А успееш ли да я покориш, печелиш гледка за цял живот.
Париж не е град, в който да си починеш. Отидеш ли там, е изключено да се спреш на едно място за цял ден, защото нещата, които си струва да видиш, са безброй, и едва ли ще успееш от първия път. Париж често се поема на големи хапки, но от тях няма как да ти стане лошо (стига да не прекалиш със сметаната и сирената). А и както е казал някой анонимен мислител, „лош ден в Париж е по-добре от хубав, където и да е другаде“.
За да прекарате деня си чудесно, се отбийте в Монмартър – там ще се озовете в друг Париж, който някога дори не е бил част от столицата. Сега кварталът пази духа на едно спокойно и китно място, където се разхождате по земята, върху която са стъпвали Реноар, Пикасо, Ван Гог и още техни събратя.
Ако искате да се докоснете до още световно изкуство, едва ли ще се чудите коя да е следващата дестинация. Непосилно е да се обходи цяла дори за няколко пъти, но малкото обиколено никога не е било толкова много. „Мона Лиза“ обаче далеч не е най-впечатляващото, което ще видите в Лувъра, затова не се спирайте до там в някогашния най-голям дворец в света.
А макар и не толкова огромен, този във Версай ще ви удиви, докато преминавате от стая в стая. Всяка от тях е шедьовър, който надхвърля въображението с орнаменти, украшения и значението зад всички тях. Разкошът продължава и в градините, сред скулпторите, фонтаните и храстите, оживели като от приказка.
Париж не е само злато, но ще се почувствате още по-благодарни, че сте живи да видите блясъка му, когато катакомбите на града ви напомнят за тленната ни природа. Останките на милиони се съхраняват тук, в най-голямото гробище в света, от което може и да ви се стори, че няма измъкване.
После усещаш дори по-осезаемо духа на Париж, който отвсякъде дебне в малките неща: да хапваш кроасани от млечно тесто – най-хубавите, които си опитвал, или да ти кажат сладко с френски акцент, че ще се върнат за кафето ти; продавачът на магнитчета да посъветва твоя любим, че не бива да отлага дълго предложението, а после да вечеряте в малко ресторантче на тесен тротоар, докато Айфеловата кула се извисява над дърветата отсреща, и да не искаш предложение там, защото не искаш любимото ти клише да нагорчи от сладост.
Или просто след дълъг ден да гледаш лъчите на кулата от прозореца на хотелската си стая, знайки, че когато се върнеш на километри далеч у дома, те ще продължават да те зоват, докато не се върнеш отново. Обратно към светлината, от която започва всичко.
