Д-р Цветана Драганова
Котките са красиви и горди създания, които внасят уют и хармония у дома. Прекрасен домашен любимец, както за забързания градски живот, така и за селската къща.
Но иначе спокойната ви котка, която с години е лежала кротко на дивана, може да започне да се държи странно, без никаква видима причина. Рядко стопаните водят любимеца си на лекар, ако просто има странно поведение. Лудото препускане из къщата и пристъпите на агресия, които доскоро не са били характерни за иначе застаряващата и улегнала котка, издаването на странни звуци, отказът да ползва котешката тоалетна са все неща, които няма да ви накарат да си помислите, че животното има здравословен проблем.
Много често стопаните смятат, че напротив, такава хиперактивност е знак за здрав и щастлив домашен любимец. Имайте предвид, че с възрастта котките стават по-спокойни и улегнали, а не по-активни и щури, отколкото са били на годинка. Винаги такова непривично поведение е знак, че нещо не е наред. Често се случва такива котки да бъдат изоставяни заради агресивно поведение, без да бъде потърсен корена на проблема.
Една много често срещана причина за появата на поведенчески проблеми при застаряващи котки е хипертиреоидизма. Това е заболяване, при което щитовидната жлеза започва да произвежда твърде много хормони. Развива се бавно и незабележимо. Преди да доведе до видимо здравословни нарушения, това състояние започва с неясни промени в ежедневието на котката.
Често животното става хиперактивно, с налудничав поглед, издава странни, гърлени, виещи звуци посред нощ, наподобяващи разгонване. Увеличава приема на храна и вода, като в същото време започва да слабее. Може да се появи повръщане от време на време, при иначе завиден апетит. Изпражненията се увеличават по обем, а понякога стават меки и дори диарични. Козината загубва блясък, става мазна и сплъстена. Ноктите започват да растат прекомерно, като в същото време стават чупливи.
С напредване на болеста увеличеното количество на щитовидни хормони води до тежки увреждания в целия организъм, като сърдечна и бъбречна недостатъчност, които са животозастрашаващи.
Тъй като признаците са доста неразличими, а заболяването често срещано, аз бих препоръчала изследването за хипертиреоидизъм да се случва поне веднъж годишно, при котки над десет годишна възраст. Това би позволило откриването на проблема да стане рано и навреме, преди последствията да са станали необратими.
