Два пътя водят към небето на Париж – Айфеловата кула и любовта
Айфеловата кула – съоръжение от метал и мечти, чиято снага се издига над Париж, ала светлините й огряват цяла Европа с обещание за любов, изискана романтика и неповторима елегантност.
Първоначално кулата е трябвало да служи за входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г. Парижани посрещат проекта с надменно неодобрение – всички казват, че бъдещата кула ще бъде ужасна, „просто един гигантски стълб“ или „много жалка улична лампа“, която ще разруши архитектурното единство на града.
Сред най-изявените й противници са писателите Ги дьо Мопасан и Александър Дюма-син, които дори подписват петиция и я представят на ръководството на проекта. След завършването на кулата и нейното откриване Мопасан редовно е забелязван да обядва в един от ресторантите на първия етаж. Попитан защо толкова често посещава кулата, щом не я харесва, именитият писател отговоря с традиционната си хапливост:
„Това е единственото място в целия огромен Париж, откъдето тя не може да се види!“
На 6 май 1889 г. Париж, Франция и светът се влюбват в елегантната кула от преплетени метални елементи и тя бързо се превръща в символ не просто на една страна и един град, а на европейската класа, елегантния начин на живот, свободата и любовта.
Макар кулата да носи името на инженера Густав Айфел, проектът за нея всъщност е създаден от неговите сътрудници Морис Кеклан и Емил Нугие, герои в новия роман на Беатрис Колин „Цветя от лед и пепел“, чието действие се разгръща в Париж от Бел епок, на фона на строежа на кулата.
Новостроящата се Айфелова кула прилича на ледено цвете. По план тя ще се извисява над града едва двайсет години – един-единствен миг от вечността, едно ледено цвете. Но за инженера Емил Нугие кулата е делото на живота му. Тя е плетеница от студено желязо и меки извивки, от въздух и светлина. И пак тя го свързва с любовта.
Емил Нугие и Катрин Уолъс се срещат във въздушен балон в небето над Париж. Той е там, за да направи снимки от високо на мястото, където Айфел ще издигне своята кула. Тя се качва като придружителка на брат и сестра от богато семейство. А може би и за да преодолее страховете си.
Но долу, на твърда земя, страховете и предразсъдъците я застигат отново. Кейт е вдовица от Глазгоу, притисната от липса на средства и от социалните очаквания, които не й дават избор. Емил е натоварен с отговорността да осигури буржоазното си семейство и да избере подходяща съпруга.
Докато напук на присмеха и хулите на парижани Айфеловата кула постепенно се издига над града, Кейт и Емил трябва да решат дали любовта им ще се превърне в поредното ледено цвете.
Умело изтъкан от исторически факти и пълнокръвни герои, „Цветя от лед и пепел“ възкресява Париж от Бел епок – време на пищни балове и тайни дуели, на технически открития и импресионистично изкуство. Време и роман, в които се влюбваш.