Как се лекува от любов

Чавела Варгас
Снимка: Архив

Крeмена Димитрова

Тя се казва Мария Исабел Анита Кармен де Хесус Варгас Лизано, но всички я знаем като Чавела Варгас.

Макар, че е родена в Коста Рика, в градчето Сан Хоакин де Флорес в далечната 1919-та година, Чавела е много по-позната като звездата на мексиканската музика, вдъхновила редица певци, артисти, художници и поети. Да споменем само имената на Фрида Кало и Диего Ривера, Федерико Гарсия Лорка, Педро Алмодовар.

Само преди три години се разделихме с нея, когато тя беше на 93 и със световна кариера. На погребението ѝ в Куернавака, Мексико през онзи неочаквано горещ август се събират тълпи от почитатели, които вместо да плачат, пият текила, пеят и танцуват. Така се изпраща една истинска звезда, която раздаде душата си, изпявайки най-великите песни на Латинска Америка по начин, който никой не може да забрави.

Спомнете си само Paloma Negra, Volver, Llorona, Que te vaya Bonito, Piensa en mi, и още, и още стотици безсмъртни ранчерос.

Но да отворим книгата на нейния живот и почетем онези тъжни, страстни и магични страници за една необикновена жена, която като че ли не бе от мащабите на този свят, безмерно талантлива и безкрайно самотна.

Всичко започва с това, че родителите ѝ се разделят, когато тя е още съвсем малка. Изоставят я във фермата на роднини на бащата, които нямат никакво отношение към нея. Чавела расте абсолютно сама, отхвърлена по незнайни причини дори от сестра си и братята си, без никаква любов и внимание. На деветгодишна възраст ослепява от полиомиелит. Като по чудо шамани от коренното индианско население спасяват живота и зрението ѝ. След години шаманското общество, което е само мъжко, дори ще я приеме за свой член.

В спомените си мексиканската дива разказва за суровия живот във фермата, за условията, в които ѝ се налага да се движи със зареден пистолет, за да се пази от хората и да избива змиите, които са навсякъде.

Един ден момичето напуска фермата и успява да стигне до града. Съвсем сама, без пукнат грош, без нищо и никого, тя тръгва из тълпата, водена като че ли от небесните сили и успява да открие и разпознае майка си, за която са ѝ казали, че е мъртва. Това са единствените ѝ няколко щастливи дни детство, които тя прекарва заедно с майка си, след което отново е върната във фермата.

Само на 17 години, със стар, раздрънкан самолет, Чавела напуска Коста Рика и попада в Мексико сити, където започва да гради живота си от нулата. Работи каквото ѝ попадне, живее на улицата, след това по пансиони, пее по улиците и баровете, до един ден, в който съдбата я среща с Фрида Кало и Диего Ривера. Тя отива да живее при тях в дома им. През целия си живот запазва спомените си за огромната си, споделена любов с Фрида.

Помните ли онази сцена от филма за Фрида, в която тя среща смъртта в един бар? Една черна старица, която пее най-разтърсващата и тъжна песен на света, песента за Ла Йорона, най-популярната легенда в испаноезичния свят? Тази жена е Чавела. Приела е да изиграе ролята на смъртта във филма за нейната любима. Двете икони на Мексико се срещат отново, макар и само на лента.

Още от малка тя осъзнава своята различност и през целия си живот води тежка борба да отстоява своите сексуални предпочитания към жените. Всичко това в едно консервативно и подчертано мъжко общество, което не ѝ прощава тази различност и я изправя пред всякакви изпитания. Последното, от които едва не я убива. На преклонна възраст, в началото на 21 век Чавела се завръща в родната си Коста Рика на посещение при живите си роднини. Родната ѝ сестра чрез манипулации се опитва да я вкара в клиника и да я обяви за душевно болна, която има нужда да лекува своята сексуална зависимост. Само силният ѝ дух и воля я спасяват от сигурна смърт и най-вече от унижението.

Пътят на Чавела към славата е дълъг и труден. Дълги години тя пее главно по нощните заведения на столицата Мексико. Случайността обаче я среща с един от големите мексикански композитори на 20 век – Хосе Алфредо Хименес. Той ѝ отваря пътя към висшето общество на Мексико и световната известност. През петдесетте години на 20-ти век Чавела се сприятелява с холивудските знаменитости, които са чести гости на курорта Акапулко. Те я търсят, за да изповядат своята самота и да ги излекува от любов. Само Чавела знае как.

Първият си албум издава чак през 1961 г., на 42 год. възраст. Песните, които изпълнява – ранчерос и болеро, са типични мексикански мъжки песни, които са както с фолклорен произход, така и лично творчество на редица композитори.

Облечена в мъжки национални костюми, с пистолет и бутилка текила в ръка, тя определено не е пример за подражание на младите, но всички я боготворят. И млади, и стари, и жени, и мъже.

В началото на 70-те години на миналия век си отива нейният приятел и съратник Хосе Хименес. Загуба, която Чавела не може да понесе, затова изпада в жестока криза, изпива няколко бутилки с текила и се затваря за близо двадесетгодишно отшелничество в собствения си дом. Години, изпълнени с мъка, самота и алкохолен дилириум, които я довеждат почти до лудост. Тя забравя за света и той забравя за нея.  

Един ден през 1991 г., като истински феникс, тя става и прекратява своето бавно и сигурно самоубийство и излиза отново пред света. Това е повече от чудо. Това е възкръсване. Кариерата ѝ тръгва  нагоре с шеметна бързина и достига немислими висоти. Славата ѝ прекрачва Латинска Америка и достига до Стария континент.

През 1993 г. в Мадрид, за първи път в живота си стъпва на театрална сцена – Зала Каракол. Между нея и испанската публика неусетно се установява една невидима, необяснима и неразрушима връзка, която я връща през следващите двадесет години непрекъснато на Иберийския полуостров.

Последният ѝ концерт – месец преди смъртта ѝ, е отново в Мадрид, и е посветен на голямата ѝ любов – Федерико Гарсия Лорка. През последните години публиката я аплодира десетки пъти по зали и стадиони – в цяла Латинска Америка, Карнеги Хол в Ню Йорк, зала Олимпия в Париж и в любимото ѝ Мексико.

Педро Алмодовар я боготвори като своя муза, десетки са личностите от латинския артистичен свят, които се прекланят пред нея и ѝ засвидетелстват непрестанно своята любов, уважение и респект. Редица световноизвестни режисьори използват нейната музика във филмите си.

Едва през 2002 г. тя открито заявява своята различна сексуалност, но никога не я превръща в тема или знаме, което да натрапва или развява навсякъде. Това е нещо, за което не обича да говори, никога не бяга от пикантните въпроси на журналистите, но не смята, че това е нещо, което трябва да бъде въпрос на публично обсъждане. Концертите ѝ са аскетични, чак неприлично семпли по отношение на техника и помпозност.

На сцената тя е сама с двама китаристи. Никога не се държи като капризна примадона, която се движи с огромен антураж и безкрайни претенции.

До смъртта си остава един най-обикновен човек, който притежава само няколко куфара с вещи и дрехи, живее в домовете на приятели, не обръща внимание на пари и скъпоценности и желае да притежава и раздава едно единствено нещо, за което вярва, че заслужава да се живее – Любов.

А в следващото видео от Vbox7 можете да се насладите на музиката на Чавела:

Прочети още:

Нека ви разкажа

Страстта според Исабел Алиенде

Научихме ли си урока?

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти