Катерина Хапсали е жена, която определя себе си като човек на думите. И това е съвсем в реда на нещата предвид знаците, белязали професионалната ѝ съдба - тя завършва икономика и испански език в Щатите, после се връща в България и от 2000 година насам се изявява като журналист.

Днес Катерина дава начало на един нов етап от живота си, отново обвързан с могъщата сила на словото, защото датата 19 януари съвпада с премиерата на нейната дебютна книга "Гръцко кафе" - модерен, виртуозно изплетен разказ за Балканите, за границите на Балканите, парадоксално свързващи и разделящи техните обитатели.

"Гръцко кафе" завихря в причудливо безредие разпокъсани човешки животи, национални комплекси, архетипи, огнени страсти на жилави мъже и жени и горди жестове, чиято ценност се измерва с белези от рани.

Повече за нишката на живота, преплетена в нейната първа изява като писател, ни споделя самата Катерина Хапсали в едно специално интервю за Edna.bg:

- Разкажи ни за пътя от редакцията на "Харпърс Базар" до премиерата на първата ти книга "Гръцко кафе"?

Катерина Хапсали: Житейският път никога не е права линия. Истината е, че човек научава големите уроци, когато излезе от утъпканите пътеки, извън зоната, в която се чувства комфортно, встрани от клишетата и от чуждите очаквания... Когато навремето напуснах това модно списание, аз имах нужда от радикална промяна. Започнах да правя докторантура по философия – едно от най-сериозните предизвикателства, апропо; после забременях, родих прекрасно детенце... А после съпругът ми загина в автомобилна катастрофа. Всичко това се случи бързо, задъхано. Трябваше в крачка да се уча на толкова много неща! Съдбата е доста суров учител: захвърля те в най-дълбокото и щеш, не щеш, трябва да почнеш да плуваш! Е, понякога се нагълтваш с вода... Когато се върнах към журналистиката вече търсех задълбоченост. Намерих гласа си с рубриката „Жени с история“ в списание ТЕМА.

- Защо определяш себе си като "човек на думите"?

Катерина: Защото думите, словото, са начинът, по който осмисляме света, живота, мястото ни в него. Защото аз съм журналист, но ето – пробвам се и като писател, и като философ, а всяка вечер влизам в ролята на традиционен разказвач, когато приспивам сина ми... Представям си как някога старите хора са разказвали приказки край огъня, старая се и моите думи да носят поне мъничко от тази извечна магия. Имам наистина специално отношение към думите. Толкова са ми скъпи, че не искам да ги разхищавам! Затова се надявам „Гръцко кафе“ да е един „стегнат“ роман.

- Какво те вдъхнови да напишеш "Гръцко кафе"? Разкажи ни малко повече за сюжетната линия на романа.

Катерина: Вдъхновението да напиша тази книга, както и мотивацията зад всяка моя глътка въздух, е синът ми Ахилеас. В романа млада жена, останала вдовица с бебе на ръце, се пробва да продължи напред, да се изскубне от депресията на ръба на лудостта. На помощ „извиква“ своите предци, черпи опит и поука от техните удивителни истории... Така героите от семейните легенди – трогателни, изумителни образи – оживяват и изпъстрят романа с премеждията си. Но това е само една от сюжетните линии. За останалите ще трябва да изпиете до дъно чашата с гръцко кафе!   

- Какво да очакваме от теб в литературен аспект занапред? Разкажи ни за плановете си?

Катерина: Със сигурност не очаквайте книги на конвейер! Имам идея за втори роман, тя отлежава в главата ми, нахвърляла съм разни неща... Тази книга "в зародиш" вече ме вълнува, започвам да виждам образите в просъница... Но предстои много, много работа.

- Какво е твоето мнение – има ли в България пишещи и четящи хора?

Катерина: Разбира се! Достатъчно е да влезете в някоя от по-големите книжарници, за да се уверите в това.

- Какво е твоето мнение – повече пишещи жени или мъже има у нас?

Катерина: Няма как да знам, не разполагам с подобна статистика. Но със сигурност мога да ви кажа едно – да си пишеща жена е изключително трудно! Защото няма как да не сготвиш любимата супа на детето си, няма как да не му свалиш температурата, няма как да му обясниш, че мама не може да реди с него пъзел, защото, видиш ли, я е връхлетяло творческо вдъхновение! Или поне аз не бих искала да губя и частица от възможността да общувам смислено и пълноценно с детето ми. Затова часовете за писане са нощните. Признавам, заспивала съм с глава върху лаптопа. Веднъж го залях и с кафе, но не гръцко.

- Самата ти какво/кого четеш?

Катерина: Чета доста специализирана философска литература, заради докторантурата ми. Иначе неведнъж съм казвала, че обожавам Никос Казандзакис. Всъщност, ако започна да говоря за авторите, които харесвам, ще трябва да направите най-дългото интервю в историята, така че по-добре да се спра.

- Електронни или хартиени книги – какво предпочиташ самата ти?

Катерина: Аз явно съм от онези динозаври, които обичат допира на хартията, мириса ѝ. Май в това отношение съм непоправима!

- Пожелай нещо на читателите на Edna.bg 

Катерина: Никога да не се разделят с любопитството си! Защото именно то ни кара да четем, да се влюбваме, да живеем.