Един от най-често срещаните страхове на пациента е дали има опасност за увреждане на очите по време на и след операцията. Това е необоснован страх поради това, че операцията се извършва върху анатомично различни и отдалечени от окото тъкани, а очната повърхност може допълнително да бъде защитена с протектор, както се постъпва при операция на долни клепачи.
Това каза д-р Милена Средкова, специалист по блефаропластична хирургия и директор и лектор на модул по окулопластична хирургия на BOW (Balkan ophthalmic wetlab).
Темата за подводните камъни в блефаропластичната хирургия бе представена по време на третия конгрес по естетична дерматология и бе организиран от Българска асоциация на естетичните дерматолози.
Д-р Милена Средкова е офталмолог завършва медицина в Медицински университет – София с отличие през 1994 г. През 2002 г. придобива специалност по очни болести в УМБАЛ "Александровска" - София. Нейният дисертационен труд е на тема "Синдром на халтавия клепач-клинични белези, очни и системни асоциации". От 2019 г. е пълноправен член на ESOPRS (Европейска асоциация по окулопластична и реконструктивна хирургия).
Д-р Средкова е директор и лектор на модул по окулопластична хирургия на BOW (Balkan ophthalmic wetlab), както и лектор на ежегодния курс по окулопластична хирургия към СДО и катедра по офталмология.
- Кога блефаропластиката е препоръчителна?
- Като блефаропластика определяме сбора от различни като обем и обхват хирургични техники, целящи корекция на функционален или естетичен проблем на клепачите и околоочната област, без това да доведе до риск за зрителната функция или очното здраве. В този смисъл операция на клепачите се препоръчва в следните случаи - промяна в позицията на горните клепачи като спадане (птоза) или прекомерно отваряне (ретракция), надвисването на кожа върху клепачите и миглите (дерматохалаза), обръщане на долните клепачи навън или навътре, преразтягането и увисването на горни или долни клепачи, поява на видими “мастни торбички“, тъмни кръгове или отоци. Тези многобройни състояния могат да се разделят условно на функционални или естетични проблеми, като често попадат и в двете групи.
Разбира се, от гледна точка на офталмолога по-съществени като индикации са състоянията, нарушаващи нормалната функция на клепачите, застрашаващи окото поради липса на защита, или вродените заболявания на клепачите, които могат да причинят трайно намалено зрение на детето поради липса на зрителен стимул.
В случаите с естетични индикации операция е препоръчителна тогава, когато промяната във вида на клепачите и околоочната зона, както и изразената асиметрия са причина за психосоциални проблеми и нарушено качество на живот на пациента.
- Кои са най-честите притеснения на пациентите по темата и кои от тях са основателните?
- Един от най-често срещаните страхове на пациента е дали има опасност за увреждане на очите по време на и след операцията. Това е необоснован страх поради това, че операцията се извършва върху анатомично различни и отдалечени от окото тъкани, а очната повърхност може допълнително да бъде защитена с протектор, както се постъпва при операция на долни клепачи. Опасност за зрението може да има, ако се формира голям хематом зад и около окото след операцията, но тази опасност се минимизира с щателно кръвоспиране по време на операцията, подходяща компресивна превръзка и добри следоперативни грижи.
Друго често обсъждано притеснение на пациента е дали след операцията ще може да затваря напълно очите си, което не е лишено от основание. Както при горна, така и при долна блефаропластика ексцесивното изрязване на кожа може да причини т.нар. лагофталм - невъзможност за пълно затваряне на очите и последващо нарушение на очната повърхност. Затова внимателното планиране на обема на операцията след прецизно предоперативно измерване гарантират липса на подобни усложнения.
Нерядко пациентите се притесняват от резултата след блефаропластика по отношение на естетичния вид и симетрията на околоочния контур и клепачите. Тук е важно да се обсъди с пациентите какви са очакванията им за резултата от операцията, да се документира съществуващата лицева или клепачна асиметрия и възможностите за нейното минимизиране.
Други страхове на пациентите са свързани с продължителността на периода на възстановяване, дали ще има болка, как ще изглежда кръвонасядането, дали това ще пречи на зрителната работа.
- Кога пациентите трябва да изберат опцията оперативна блефаропластика и кога неоперативна?
- Оперативна блефаропластика е индицирана във всички случаи с нарушена функция на клепачите, промяна в позицията им, разхлабване и увисване на клепачните връзки, значителна асиметрия между клепачните гънки, промени в хода на миглите. Неоперативна блефаропластика се препоръчва при по-ограничени индикации – минимален излишък на кожа при запазен еластицитет, позиция и движение на клепачите.
- Как протича възстановяването след блефаропластика, кога могат да се очакват трайни резултати от нея?
- След блефаропластика е нормално да се появят отоци и кръвонасядания. Те са най-изразени между първия и третия следоперативен ден. Средно периодът с кръвонасядане и отоци на околоочната зона продължава между десет дни и две седмици и е пряко зависим от следоперативните грижи, здравословното състояние на пациента, приема на антитромботични медикаменти, някои вредни навици като тютнопушене и т.н. За да протече този период по-гладко за пациента, е необходимо да се спазват стриктно инструкциите за следоперативни грижи, изразяващи се в почистване на оперираната зона, поставяне на студен компрес, избягване на ексцесивни натоварвания и топлинни процедури. Окончателна преценка за резултата от блефаропластика можем да дадем на първия следоперативен месец.
- Крие ли рискове блефаропластиката?
- Основните рискове след блефаропластика са свързани с нарушена очна повърхност от непълно затваряне на клепачите и оттам влошено зрение. Внимателната преценка на проблема, доброто планиране, прецизната хирургична интервенция и адекватните следоперативни грижи гарантират добрия следоперативен резултат и липсата на усложнения и неблагополучия.