На 18 март православната църква почита паметта на Свети Кирил, патриарх Йерусалимски — изключителен духовен водач и безстрашен защитник на истинската християнска вяра.
Св. Кирил е въздигнат в сан архиепископ на Йерусалим по време на управлението на император Констанций (337–361 г.), син на Константин Велики. Въпреки че живее във време на тежки изпитания за Църквата, когато арианската ерес смущава мира, а самият император я подкрепя, св. Кирил не се страхува да застане твърдо срещу лъжливото учение и без колебание да проповядва Христовата истина.
Един от най-забележителните моменти в неговото служение е чудесното явление на небето над Йерусалим. На 7 май 351 г. сияещ кръст се появява от Голгота до Елеонската планина и става видим за целия град и поклонниците, събрали се там. Това небесно знамение изпълва сърцата на хората със страхопочитание и радост, а св. Кирил веднага описва случилото се в писмо до император Констанций, призовавайки го към благочестие.
Но арианските му врагове не закъсняват да го оклеветят. В условия на глад и нужда светецът започва да продава църковни ценности, за да помага на бедните. Недоброжелателите му представят това дело в превратен вид, обвинявайки го в злоупотреба. Това води до неговото сваляне и заточение.
Св. Кирил преживява многократно гонения и изгнания, но не се отказва от своята мисия. Завръща се в Йерусалим при възцаряването на император Юлиан Отстъпник, който обявява веротърпимост, но в същото време крои планове за възраждане на езичеството и се опитва да възстанови разрушения Йерусалимски храм. Когато евреите, окрилени от царската подкрепа, започват строежа, природни бедствия – земетресения и огнени стихии – спират намеренията им, а мнозина от тях, свидетели на чудесата, приемат Христовата вяра.
Дори след смъртта на Юлиан и при следващите гонения от император Валент св. Кирил остава твърд в служението си. Едва при Теодосий Велики той получава свободата да продължи да води своето паство, което прави до края на живота си през 386 г.
Заветът му остава жив чрез 24-те осветителни слова – дълбоки и проникновени поучения към подготвящите се за свето кръщение. В тях св. Кирил излага ясно догматите и смисъла на църковните тайнства, пазейки жив духа и традициите на древната Църква. Съхранено е и неговото писмо до император Констанций, в което свидетелства за чудото на небесния кръст — силен знак за всички вярващи и до днес.
