Ще си признаете ли, че имате поне един недостатък или някоя наклонност, която считате за сериозен проблем и понякога това нещо ви кара да се чувствате не само непълноценни и извън хармония със себе си, но дори има и проява на признаци, че ненавиждате себе си? Усещането за това се нарича депресия. А когато виждате, че хората около вас имат проблеми с вашите въпросни кофти навици, това се нарича порок.

Всъщност, да, когато нещо от това, което правите, не се харесва в обществото, веднага ви обвиняват, че имате пороци и ви лепват етикет "негоден". Понякога се чудя, да не би тези ми ти съдници да имат чувството, че са на този свят с някаква мисия да облагородяват заобикалящите ги хора или са си чисто и просто егоисти, щом постоянно ти натрапват колко е добре да се оттървеш от нещата, които пречат единствено на тях.

Аз например не познавам някой любител на чашката, който да има проблеми с пиенето, освен когато то не му стига. Не познавам пушач, който да счита, че цигарите му пречат, освен когато не са запалени, както и не познавам хазартни типове, които да са нещастни, освен когато не залагат, а любимият им отбор играе.

Всички изброени типажи нямат никакви проблеми с действията си и се чувстват повече от добре в кожата си. Проблеми с тези техни действия имат само и единствено хората около тях.

Излиза, че е по- добре да си от страната на заклеймените, отколкото да си от заклеймяващите, защото вторите живеят в непрекъснат стрес и възмущение от постъпките на другите. На всичкото отгоре цялото това съсипване на нерви остава безпредметно, защото ефектът е нулев.

И как няма да не е нулев, при положение, че някой се опитва да отнеме “щастието” на другия, който пък държи на своето вдъхновение. Примери за тази епична война много. Един от популярните и изстрадани от много хора е, че когато кажеш на някой пушач да откаже цигарите, тогава той автоматично се отказва от теб.

Така че спрете всякакви войни! Пороците побеждават обществените норми. Плюс това, както лошите герои във филмите, те са някак си по-гъзарски. Отдайте им се, че иначе ви чака безсмилена битка до края на живота ви, в която със сигурност ще загубите и ценно време, енергия и може би много приятели.

За художествена илюстрация на описаното дотук, може да се използва и следната история от биографията на един световен любимец (или поне е приписвана на него), Марк Твен:

Веднъж на улицата някакъв скитник се приближил до Марк Твен и го помолил за милостиня. Твен съжалил клетника и го поканил да го черпи едно питие.
Човекът отговорил, че не пие.
- А пура? - предложил Марк Твен.
- Сър, гладен съм - рекъл просякът, - пък и не пуша.
- А какво ще кажеш утре да заложа от твое има сто долара на кон, който със сигурност ще победи? - продължил Марк Твен.
- Сър, може и да не съм най-големия праведник, но никога не играя комар - заявил просякът оскърбено. - Моля ви, дайте ми двайсет и пет цента, за да хапна нещо.
- Ще ти уредя цял обяд, ако дойдеш да те запозная с моята госпожа - казал Марк Твен. - Искам да и покажа в какво се превръща човек, който не пуши, не пие и не играе комар.