България се сбогува с една от най-забележителните фигури в журналистиката. На 81 години, след продължителна битка за живота си, почина Иван Гарелов – журналистът, който се превърна в символ на българската телевизия.
Иван Гарелов, роден на 6 февруари 1943 г. в село Смилец, област Пазарджик, остави след себе си не само впечатляващо журналистическо наследство, но и вдъхновение за поколения медийни специалисти. Завършил специалност „Журналистика“ в Софийския университет, Гарелов започва кариерата си през 1972 г. в Българската национална телевизия (БНТ). Най-голямата част от професионалния му път преминава там, като в продължение на 21 години е лицето на обзорното политическо предаване „Панорама“.
Емблематичната му фраза „Часът и мястото на срещата са известни“ стана неразделна част от историята на българската журналистика. В студиото на „Панорама“ той интервюираше най-важните личности на своето време, както от България, така и от света. Умението му да води интервюта, които да разкриват истината, вместо да се плъзгат по повърхността, го направи обичан и уважаван от зрителите.
Инцидентът, който доведе до неговата смърт, се случи в средата на юли, когато Гарелов, по време на своята традиционна лятна почивка в курорта Свети Влас, падна и получи тежка черепно-мозъчна травма. Въпреки усилията на лекарите в „Пирогов“, където беше транспортиран по спешност, той не успя да се възстанови.
Макар че животът му приключи трагично, Гарелов продължаваше да бъде активен до последния си ден. Той работеше върху нова книга със заглавие „За какво мечтаят жените“, която обещаваше да бъде поредното му литературно постижение. Книгите му, включително „Недалеч и неотдавна“ и „Неизпратени писма до Маргарита“, са свидетелство за неговата дълбока проницателност и способността му да се вглежда в същността на нещата.
Гарелов беше известен не само в България, но и в международен план. Сред най-запомнящите се моменти от кариерата му са интервютата му с гръцки държавници като Константин Караманлис и Андреас Папандреу. Той бе един от първите чуждестранни журналисти, които отразяваха събитията в Камбоджа след падането на червените кхмери.
Въпреки многото предизвикателства, пред които се изправи през годините, включително разкритията за неговата работа с Държавна сигурност, Гарелов успя да запази своята професионална репутация и да продължи да бъде уважаван като журналист и общественик. През последните години той се занимаваше активно с политически пиар и беше медиен съветник в правителството на Огнян Герджиков.
Смъртта на Иван Гарелов е голяма загуба за българската журналистика. Той остави зад себе си наследство, което ще продължи да вдъхновява поколенията. Дългогодишната му работа в телевизията, документалните му филми и книгите му ще останат като неизменна част от историята на българската медийна сцена.
Нека си спомним Иван Гарелов не само като изключителен журналист, но и като човек, който винаги търсеше истината и не се страхуваше да я сподели със света.