Яна Дворецка е дизайнер и преподавател в Нов български университет в специалност мода.
Тя е привърженик на т. нар. „бавна мода“ и се бори със средствата на дизайна срещу консуматорството и замърсяването на природата.
От 2009 г. Яна поддържа собствения моден лейбъл YOD за етична и екологична, мода.
Отличителният белег на бранда е автентичната ръчна техника за обработка на текстила и цветовете, получени от природни багрила.
Марина Драгомирова е завършила Нов български университет с две специалности - графичен и интериорен дизайн, след което заминава за Лондон, за да следва магистратура продуктов дизайн в престижната Кралска Академия (Royal College of Art, 2011).
По време на обучението си прави стаж в дизайн отдела на Alexander McQueen.
Тя основава своето студио в края на 2012 г. в Лондон. Нейната работа е повлияна от националните български традиции, особено в стола Fuchila, където се използват тъкачески техники на стан.
Марина работи със стъкло, керамика, осветителни тела, бижута и често разходките ѝ из антикварните магазини и битпазарите водят до преизползването на чаши и абажури в нови такива.
Яна и Марина са част от лекторите на фестивала Absolut Creative Space, посветен на креативните решения за устойчиво развитие.
Разкажи ни повече за теб и това, което правиш; как се вдъхнови, от колко време се занимаваш с него...
М.: Казвам се Марина, живея в Лондон и се занимавам с продукт дизайн от около 10 години.
Дизайнът винаги е бил интересен за мен. Още от малка правех неща с ръцете си, но тога не знаех, че е това е нещо, което се учи. Докато следвах графичен дизайн в Нов Български Университет, започнах да се интересувам от индустриален дизайн и да следя новите дизайнери. Това ме насочи и към колежа в Лондон, в който после се записах да уча.
Я.: Аз съм Яна и се опитвам да правя нещо, което се нарича „бавна мода” – устойчив процес, при който дрехата се произвежда с мисъл за последствията. Експериментирам с естествени багрила, екопечат и различни ръчни техники за обработка на текстила, като се старая да достигна до продукт с добър дизайн и високо качество. Личната ми борба е да създавам мода, която живее повече от един сезон.
Не бих казала, че съм получила вдъхновение – това беше по-скоро изход от безнадеждната ситуация да съм част от една индустрия, която руши повече, отколкото създава. YOD съществува от 7 години и след първите седем мога да кажа, че съм щастлива да правя своите малки крачки в правилната посока.
Коя е най-любимата ти част от целия процес на създаване?
М.: За мен е важно да създавам нещата физически - дали ще са прототипи или комбинация от неща, които съм намерила. Те са основна част за моя креативен процес. Има един определен момент, който е между идеята и първия направен вариант /прототип/, когато виждаш колко възможности се отварят пред тази идея, а все още ограниченията не са се появили.
Я.: Аз обичам ръчния труд и в дрехите ми има много шиене на ръка. Освен това една част от моя личен дизайн процес протича в кухнята, сред съдовете с багрила. Това е любима част от работата ми, изпълнена с изненади. Методите ми на работа изискват много часове усърдие и ме възпитаха в търпение, на което сега се наслаждавам.
В кое има повече тръпка според теб: раждането на идеята или осъществяването ѝ?
М.: И в двете, но все пак една идея няма граници, докато материализирането й е ограничено от материала, времето и финансовите възможности.
Я.: Не бих могла да ги разделя. Какъв е смисълът от раждането на една идея, ако тя не види бял свят? Тръпката е в това да осъществиш добрата идея по най-добрия възможен начин. Тръпката е да не изоставиш идеята, защото изглежда трудно изпълнима.
Как успяваш да запазиш креативността в себе си, без тя да се изпари?
М.: Пътувам. Не мисля че трябва да правя нещо специално просто да погледна света за кратко от различна гледна точка. Това най-често се случва когато пътувам.
Я.: Вероятно се изпарява на моменти. Зареждам се много с това, че върша различни неща, преподавам, правя костюми за сцена – така всеки ден е различен и с удоволствие се връщам към работата в ателието, след като умът ми е бил зает с друг проект. Балансирам с много дини, но мисля, че еднообразието е най-големият враг на креативността.
Коя е крайната цел, която си си поставила?
М.: Все още не съм си поставила такава.
Я.: Звучи много апокалиптично да си поставиш крайна цел, защото после какво? Поставям си множество краткосрочни задачи, които мога да обобщя със стремежа си към качество – да направиш нещо по-добро, по-красиво и да продължиш да го правиш всеки следващ ден.
Как би определила стила си?
М.: Стилът е нещо определено от функцията. За мен най-стилните проекти са тези, които разказват историята си без да трябва да я четеш. Разбира се, има и изключения. Във всеки проект, по който работя, решавам кое е най-важното, като например за чашите Mixers беше да дам нов живот на забравените стари чаши по магазините за благотворителност. Основното беше да намеря чаши, които могат да заслужават нов живот, но са подценени заради не толкова престижния си вид. Останалото беше да измисля механизъм да - дискретен и елегантен.
Я.: Не е лесно да се самоопределиш. Когато работя, си представям една нежна и леко меланхолична жена, не много обвързана с реалния свят, която обаче има свои амбиции и цели. Обичам дрехите ми да се събират „в лешникова черупка”, като в приказката, работя най-вече с коприна – това сигурно определя стила ми като романтичен. Не харесвам дрехи с подчертано сексуално послание, както и такива, крещящи за внимание. Комфортът и функционалността са много съществени, но не и определящи за дизайна.
Какво е за теб абсолютното съвършенство?
М.: Природата. Например едно растение, начина, по-който то е свързано със земята, въздуха, водата и слънцето. Всички процеси, които се извършват в него. В крайна сметка то е една част от едно огромно цяло, без което не може, но и останалата част от природата не може без него.
Я.: Не съм достигнала етап от живота, в който мога да формулирам абсолютното съвършенство. Със сигурност съвършенството е относително, поради различно подредените ценностни системи на хората. За мен ежедневните усилия в стремежа към качество са критично важни.
