Бас ловя, че през последните две седмици сте чули името Шушана поне веднъж.
И сте започнали да се чудите – коя е тази Шушана?
Нова известна личност? Политик? Компютърна програма? Нов модел смартфон?
Честно казано, когато за първи път чух това име, се сетих за една друга Шошана, героиня от филм на Тарантино. Точно така, ако сте гледали „Гадни копилета“ с Брад Пит, със сигурност помните русата синеока девойка, чието семейство бе избито от нацистите, но тя успя да избяга от тях в Париж.
В големия град тя намира работа в киносалон, където се запознава с германски военен герой, който се влюбва в нея. Той дори успява да убеди началниците си да пуснат поредния си пропаганден филм в нейното кино – идеалната възможност за Шошана да отмъсти на окупаторите…
„Гадни копилета“ обаче излезе на бял свят през 2009-а, така че ми се стори странно едва сега хората да са обърнали внимание на тази героиня.
Обаче ако обърнете внимание на фийда с новини във вашия Фейсбук профил, 100 процента поне един пост на ваш познат е свързан именно с нея.
Така започнах моето проучване. Шушана всъщност е име на... песен.
Песен, която е на 40 години!
За първи път името Шушана се запява в мелодия през 1975 година.
Държавата е съседна Сърбия. Спорно е кой е автентичният автор на мелодията и текста на сръбските версии на Шушана, но е факт, че през следващите 10 години в бивша Югославия тази песен набира все по-голяма популярност, изпълнявана от десетки сръбски изпълнители, творящи в стил турбо-фолк.
За автори на песента се считат групата Dah - сръбски състав, който емигрира в Белгия през 70-те години на 20-ти век и издава англоезичен албум. Една от песните в него е именно компзицията Šošana. Но още тогава се появяват спекулации, че мелодията е вдъхновена от песен на иврит - Erev Shel Shoshanim. Така че на въпроса в чия глава за първи път се е зародила заразителната мелодия, едва ли може да има еднозначен отговор...
Когато „желязната завеса“ пада в България (а и преди това), помните, фолк ритмите бързо бяха взаимствани от Сърбия и преправени в български песни, повечето – без особено голяма текстова стойност.
Така и Шушана идва на наша територия. Още през 90-те, в една ера, която образно наричаме „зората на фолка“, Шушана има множество версии, най-често изпълнявана от различни оркестри.
В различен аранжимент, с различен текст...
„Падне ли вечерта в було от синкав здрач, пеят щурците, грее луна, а Шушана е сама“, така започват стиховете на тази мелодия, която след 90-те остава позабравена в архива „ретро чалга“.
Но днес, 40 години след „раждането“ на Шушана, тя като феникс се преражда в песен на изпълнител, наречен Наско Ментата.
Като се абстрахираме от певеца, жанра и разнопосочните настроения, които носи етикетът „поп-фолк“, мелодията и текстът наистина все още грабват:
„Ой, Шушо, Шушана, моя, единствена, чуй мойта песен, чуй моя глас, само теб обичам аз.“
Като всяка една друга песен, която се настанява трайно в съзнанията на хората, и Шушана е песен за любов – дали в жанр, който носи стари предразсдъци, или изпята от човек със спорен артистичен псевдоним, няма значение.
„Поредната тъпа чалга“ ще кажат някои. Но не. Шушана не е такава. Шушана е пример за това как една песен може да живее в различни варианти вече 40 години.
И когато след още 20 години някой отново реши да я припомни, това ще е равно на един човешки живот. Една ера. Една епоха.
На иврит думичката "шошана" означава "роза". Производно е на имената Сюзън, Сузана, Сузан. В други култури името "шошана" може да се отнася за цветето лилиум.
Ако все още не сте чули Шушана, направете го. Понякога хората имат качеството да осмиват неща, които всъщност харесват, но ги е срам да признаят. Шушана е едно от тези неща.
Това е песен, в която един мъж пее за жена, която обича. Жена, която ще чака цял живот, където и да е тя в момента. Жена, която той почита от малък и години след това любовта му към нея не е утихнала.
Която и да е Шушана, където и да е тя, цяла България говори за нея и пее името ѝ. И скоро ти ще направиш същото...