Никос Диму е гръцки писател, публицист и преводач. Завършва колеж в Атина, а после учи философия в Мюнхен.
У нас е известен с книгата си „Нещастието да си грък“, написана през 1975 г. и претърпяла над 30 издания в Гърция. На български е издадена за първи път през 1997 година.
Макар и писана преди 40 години, книгата е актуална и до днес.
Именно поради това тя излиза отново на пазара с ново издание, дело на издателство Orange Books.
На въпроса защо пише, Диму отговаря по следния начин:
„Давал съм различни отговори през живота си - според настроението и възрастта. За да убеждавам. За да комуникирам. За да се изразя. За да остана. (В паметта? В историята?)
За да ме признаят. За да ме познават. Да ме обикнат. Нищо от това вече не важи. Пиша, защото не владея добре друга работа - а нещо трябва да върша. Пиша, защото писането ме упражнява, задвижва ме, поддържа ме жив - и прогонва стреса. (Работотерапия). Пиша, защото това е най-добрият начин да мисля (и да съществувам).
Пиша, за да живея. Не очаквам нищо. Нямам илюзии.“
Преводът на българското издание е дело на Калина Гарелова.
И едно кратко, но интересно интервю с писателя:
- Да поговорим за книгата Ви „Нещастието да си грък", която ще излезе в България. Това е най-популярната Ви книга, има струва ми над 30 издания...
- Трябва да Ви кажа, че не обичам много тази книга. Тя съсипа реномето ми на духовен човек заради огромния си търговски успех. (Смях). След нея ме смятат за популярен хуморист.
- Но книгата не е хумористична!
- Не е, но жертва на същото изопачаване е бил Роидис. Той беше сатирик - обявиха го за хуморист. Беше мислител - обявиха го за остроумник. Беше майстор на стила - обявиха го за журналист. Беше учител по морал - два пъти го уволниха на стари години, заради политическите му пристрастия.
- И все пак не сте ли доволен, че книгата Ви се радва на постоянен интерес?
- Колко години от първото издание - и все още се търси. Изглежда все още е актуална. Следователно, книгата не е сполучила. Не е поправила нищо! Гърците не се променят. Е, поне четат... Сега вече е и международен бестселър.
- След като преводът е пренаписване, смятате ли, че българските читатели ще се изправят всъщност пред книгата „Нещастието да си българин"?
- Не знам, това зависи от твърде много неща. Но във всеки случай, ще имат възможност да погледнат на себе си чрез една серия от отразени, пречупени гледни точки, и чрез дистанцията да получат мярка за сравнение. Защото, който познава само една страна, всъщност не познава никоя.
