Ако искате да разбрете най-лесно какво всъщност е сюрреализмът, то представете си комбинацията от пишеща машина и чадър върху хирургическа маса.
Иначе казано, това е съчетанието на несъвместими на пръв поглед елементи, чиято логика е извън разума и следва подсъзнанателните импулси. За това течение в изкуството се е казало и изписало много, а днес неговите произведения се продават на космически цени, организират се изложби, които продължават да вълнуват и разбунват духовете на консервативните умове.
Защото сюрреализмът е движение на свободния дух, отвъд оковите на разума и морала!
В справочниците и енциклопедиите ще срещнете определението: "Сюрреализмът е движение в изкуството, обединяващо художници, мислители и изследователи в стремежа им да освободят разума и да изразят подсъзнателното."
Представителите на това художествено течение днес, освен, че са вдъхновение на богати колекционери, имат своите последователи, но уви и епигони.
Призивът на сюрреалистите за отказ от логика днес грешно се тълкува в съчетаването на стилове в съвременната архитектура, да речем, което няма как да не наречем кич. Такова алогично обединение, модерната еклектика е далеч от принципите, за които са пледирали култовите Дали, Бретон, Магрит, Миро, Бунюел, Арагон, Арто и др.
Сюрреализмът се разпростира, както в изобразителното изкуство, така и в литературата, театъра, киното. То вълнува и днес най-вече с опита си да твори чрез подсъзнанието, съновиденията и халюцинациите, разбира се, всичко това, доста засегнато и от големия Фройд.
Макар и обявено от някои за формалистично, това художествено движение дълбоко засяга въпроса за това как трябва да се изобразява и изразява една друга реалност, която е отвъд видимото и очевидното.
Защото сюрреализмът не отразява реалността, а създава една нова свръхреалност (откъдето идва и името му "сюр – свръх/ реализъм").
Интересът към това изследващо съновиденията и еротизма течение от първата половина на миналия век е слаб в продължение на десетилетия, докато колекционерите насочват парите и вниманието си към импресионизма и фовизма.
През последните години обаче творби на емблематични за сюрреализма художници - Салвадор Дали, Макс Ернст, Рене Магрит и Хуан Миро, застават в центъра на вниманието.
Но да се върнем за малко към източниците - в "Първи Манифест на сюрреалзима" Андре Бретон казва, че рационалното мислене потиска креативните сили и въображението и се отразява негативно на артистичната експресия. В Манифеста четем и следните редове: "Вярвам, че в бъдеще сънят и реалността... ще се слеят в една абсолютна реалност - в сюрреалност."
Главен принцип на сюрреализма е т.нар. автоматизъм, с който се изразява някаква мисъл, която е лишена от всякакъв контрол от разсъдъка и се намира отвъд границите на установените естетични и морални норми.
Автоматичното писане, заедно с други аналогични явления - автоматични скици, музициране са двигателен навик, който не е следствие от съзнателната дейност на пишещия или рисуващия.
Ако вече сме запалили вашето любопитство, отбийте се в Музейната галерия за модерно изкуство, която ви подарява, по случай тригодишния си юбилей, изложба на гения Дали. (Изложбата можете да видите до 31.01.2013г. на адрес ул. Оборище 10.)
Експозицията разкрива малко позната страна от палитрата на испанския гений, вдъхновена от ренесансовата поетика в "Любовите на Касандра" (Les Amours de Cassandre) и митичните песнопения в "Песните на Малдолор" (Les Chants de Maldolor).
В изложбата могат да бъдат видени още картини от цикъла "Biblia Sacra", както и малка част от гениалните илюстрации на "Божествена комедия" на Данте Алигиери.
Салвадор Дали създава графичната серия „Любовите на Касандра” като илюстрации по широко дискутираното литературно произведение на френския поет Пиер дьо Ронсар.
Цикълът включва 18 офорта, отпечатани през 1968 г. в специално книжно издание. Сред тази поредица от десет творби попадат експресивно изпълнените "Портрет на Ронсар", "Жена с факел", "Феята", "Двуглавият" и др.
Гравюрите към "Песните на Малдолор" изобилстват от загадъчни образи и фигури, идващи от подсъзнанието на Дали. Той получава поръчка да илюстрира новелата през 1930 г. За да отключи и визуализира образите от текста в съзнанието си, модернистът използва своя т.нар. "параноично-критически" метод, включващ достигане на състояние на халюцинация и транс.
"Песните на Малдорор от граф дьо Лотреамон" е може би едно от най-загадъчните произведения във френската литература. Автор на тези поеми в проза е Изидор Дюкас, подписвал се с псевдонима "граф дьо Лотреамон". Произведението е издадено за първи път в Белгия през 60-те години на 19-ти век. За няколко десетилетия потъва в забвение, за да бъде открито от сюрреалистите в началото на 20-ти век. Те бързо обявяват "лудия младеж" Изидор Дюкас за свой идеен предтеча и допълнително обвиват в загадъчност неговата личност.
Повтарящите се мотиви от творчеството на Дали – кости, разкапващи се часовници, парчета от човешки тела, пясъчни дюни, животни, вилици и ножове, могат да бъдат видени още тук в илюстрациите на Малдорор.
А въпросът какво е искал да изрази авторът, както на поемата, така и на картините, е абсолютно забранен!
Ето един пример, приятно четене:
Откъс от "Песните на Малдорор" от Лотреамон (1869), превод Владислав Василев
"... тогава кучетата се разяряват в далечните ферми, скъсват веригите и тичат през полето обзети от лудост. Внезапно спират и се оглеждат с диво безпокойство и огнени очи... ... издуват страшно шии и започват да лаят едно след друго - ту като дете, което крещи от глад, ту като ранена в корема котка на някой покрив, ту като жена, която ражда или като умиращ от чума в болницата, ту като девойка, която пее красива песен. Te лаят срещу звездите на севера, срещу звездите на изтока, срещу звездите на юга, срещу звездите на запада, срещу луната, срещу планините, които от далеч приличат на гигантски канари, полегнали в мрака, срещу студения въздух, който вдишват с пълни гърди и който зачервява ноздрите им ... срещу собственния си лай, който плаши и самите тях..." *
*Източник на откъса: www.litclub.com