Родената през 1967 г. Бетани Хюз освен популярен историк е и писател, автор на телевизионни предавания с много награди.

Специалист е по класическа история и е завършила университета в Оксфорд.

Желанието й да разкрива историята се поражда, когато е едва на 14 години и вижда  предисторическа женска фигура от Крит.

С течение на времето това се превръща в академично занимание за цял живот.

Една от най-бележитите експедиции, които Бетани Хюз предприема през кариерата си е до Индия, Гърция и Китай по следите на тримата колоси на древната философия: Буда, Сократ и Конфуций.

Те физически са пътували на големи разстояния, като по пътя си са се занимавали с философии и са извличали изводи от видяното.

При пътуването си до Индия, Бетани започва да изучава революционните идеи на Буда, а именно четирите благородни истини, които са залегнали дълбоко във вярата на всички будисти.

Чрез редица изследвания тя открива пътя, по който Буда е достигнал до изводите, че животът е пълен със страдания, а причината за тях е самият живот. 

Страданията сами по себе си могат да бъдат прекъснати, а пътят е само един и той води към нирвана.

По стъпките на Сократ в Гърция, Хюз открива, че той е имал толкова силно влияние сред учениците си и гражданите на Атина, че властите сериозно се разтревожили за собственото си състояние на управници.

Повдигнали му съдебно обвинение, че развращава учениците си, вместо да ги учи.

Сократ не успял да докаже своята невинност и бил осъден на смърт - трябвало е да изпие чаша с извлек от отровното растение бучиниш. Този метод обаче се оказал много подходящ за себеоткриването, а оттам и за успеха на всеки човек.

Изучавайки Конфуций, един от най-мъдрите китайски мислители и философи, който е оставил своето наследство на поколенията, Бетани открива, че за разкриването и анализирането на културния живот в Древен Китай огромно значение има религиозно-философската му система, а за личността на Конфуций са запазени само незначителни сведения.

В основен принцип привържениците на конфуцианството издигат традицията.

В своите съчинения той посочва, че не се стреми към нововъведения и предава древното научно наследство, а не измисля, с което действително подчертава своя традиционализъм.

Бетани като водач „влиза под кожата“ на тези трима велики умове и хвърля светлина върху пренебрегваното значение на 5-ти век преди новата ера за оформянето на съвременната мисъл в целия свят. 

Какво ново ще открие Бетани Хюз от историята на света може да разберете от продукцията „Гении на древния свят“, всеки понеделник, от 11 до 25 юли, от 22:00 часа по Viasat History.