Десет повода за национална гордост

Рилският манастир
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Лилия Огнянова

За българските паметници на материалната и нематериалната културата, които са под закрилата на ЮНЕСКО, е чувал всеки. Те са повод за национална гордост и всеки българин трябва да е запознат с тях. Именно с тази цел ви ги представяме сега.

Ето кои са паметниците на културата ни под закрилата на ЮНЕСКО към този момент, с посочена годината на обявяването им:

*Боянската църква – 1979

*Ивановските скални църкви – 1979

*Казанлъшката гробница -1979

*Мадарският конник -1979

*Старият град на Несебър – 1983

*Национален парк Пирин -1983

*Рилският манастир - 1983

*Национален резерват Сребърна – 1983

*Свещарската гробница – 1985

*Бистришките баби – 2005

Към момента Старият град на Пловдив, районът около село Свещари, чипровските килими и празникът "Сурва" в Пернишко кандидатстват за списъците на ЮНЕСКО.

Най-рано след година ще знаем, дали кандидатурата им ще бъде одобрена.

Но нека разгледаме малко по-подробно паметниците на материалната и нематериалната култура на България, които за момента са под егидата на ЮНЕСКО.

Боянската църква
Тя е символ на второто българско царство и тогавашния период на книжовен подем и висока средновековна култура, която е предвещавала зараждането на Ренесанса в Европа.

Една част от храма е изографисана през 1259 г. и днес е свидетелство за еволюцията на църковния източноправославен клон.

Боянската църква всъщност се казва "Св. св Никола и Пантелеймон" и се намира в подножието на Витоша, в софийския квартал Бояна. Стенописите в църквата са от различни периоди: 11-12 в., 1259 г. (най-ценните), 14. в., 16-17 в. и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) на средновековни художници (т. нар. "Боянски майстор") от 1259 г., които се причисляват от някои изкуствоведи към Търновската живописна школа.

Ивановските скални църкви
Храмовете и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново съставляват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, по-късно избран за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван-Асен ІІ (1218-1241), Иван-Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства.

В храмовете на манастира е запазена стенна живопис от ХІІІ и ХІV век, създадена от видни майстори от българската столица, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописен стил в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на ХІV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство.

Тракийската гробница
Тя се намира в Казанлък и представлява зидана кръглокуполна гробница. Част е от голям некропол, разположен в близост до древния тракийски град Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр.  От 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистическата епоха.

Ма̀дарският конник 
Той представлява археологически паметник на изсечен в скалите релеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Релефът представлява триумфиращ владетел и може да се приеме като символ на мощта на българската държава от ханския ѝ период. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня.Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г.

Старият град на Несебър
Той е дълъг само 850 и широк 350 м., а през различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега. Запазила се е единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата. Несебърският полуостров - античната Месамбрия, наричана в ранното средновековие Месемврия, а по-късно и Несебър, е заселен преди повече от три хилядолетия. За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато хан Крум завладява с пристъп града и тук се заселват славяни и българи. За по-дълго време Несебър - както го наричат славяните е отново в български ръце в годините на царуването на цар Симеон Велики. През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав.

Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове. Църквите “Св. Стефан” - (XI в.) и “Св. Йоан Кръстител” - (XI в.) - станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от ХIII-ХІV в. Църквите “Св. Петка” (Параскева) - (XIII в), “Св.Тодор” - (XIV в), “Св.Архангели Михаил и Гавраил” - (XIV в), имат преки аналогии в търновска архитектура.  При управлението на цар Иван Александър се строят нови църкви - “Христос Пантократор” - (XIII в), “Св. Йоан Неосветени” - (XIV в.).

Рилският манастир 
Той е един от трите ставропигиални манастири в България. Ставропигиални ще рече такива, които са  под пряката юрисдикция на върховната църковна власт в една страна, в България — Светия синод. Останалите два са Бачковски манастир „Успение Богородично“  и Троянски манастир „Успение Богородично“ (Ставропигиален е и патриаршеският катедрален храм-паметник „Свети Александър Невски“. Този статут храмът получава след дълги дебати през 1924 г.[6] От самото си основаване Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ също има статут на ставропигия.

В Света гора има 20 ставропигиални манастира, единият от които е българският Зографски манастир.)

Рилският манастир е основан е през Х век от Св. Иван Рилски. Това е най-големият манастир в България. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него от Неофит Рилски е основано килийно училище. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

Свещарската гробница 
Тя се намира в Североизточна България. Открита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на ІІІ в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

През 1985 Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Национален парк Пирин 
Паркът е институционализиран през 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината. През 1983 година е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в Европа.

В рамките на националния парк се намират два природни резервата - Баюви дупки - Джинджирица, който е един от най-старите резервати в България, и резерват Юлен. Резерват Баюви дупки - Джинджирица е част от мрежата на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Резерватът "Сребърна" 
Той е известен из цяла България и е разположен край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра. Обхваща езерото "Сребърна" и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара.

Резерватът е популярен най-вече с птиците, които могат да се наблюдават на неговата територия. 179 вида птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав пеликан, корморан, чапли, лопатар, ням лебед, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер и др. През 1975 г. “Сребърна” е включена в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. През 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО.

Бистришките баби
Бистришките баби са най-известните бистричанки, прочули се по целия свят с изпълненията си на архаичен фолклор от Шопско. Настоящият им ръководител е Дина Колева, а жените от състава са: Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Евдокия Батлачка, Гергинка Вайова, Севда Гергова, Анета Галева, Надежда Пашалийска и Галина Танева. Бистришките баби бяха включени в списъка на ЮНЕСКО за шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството.

Галерия с паметниците на българската култура, защитени от ЮНЕСКО, може да видите ТУК.

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти