По повод 1-ви ноември решихме да ви припомним текст oт 2013 г. на един от авторите, записали името си в историята на Edna - културолога Кремена Димитрова.
В Деня на народните будители в ума ни изниква доволен брой мъжки имена на велики българи, но освен тях има и българки, които си струва да си спомним и следим.
***
В очите на мъжете жената писател може да бъде само или едното или другото. Сиреч – такова животно няма! Те, мъжете по принцип, трудно приемат жените в много професии, а за творчеството – да не говорим.
Щом авторът е жена, веднага произведението й става „женско“. Или, не дай Боже, феминистко.
Има известен скепсис, когато става въпрос за жена, която е пробила в писането, и книгата ѝ се чете и от мъже.
В световната история на литератирата се намират няколко сериозни имена на жени писатели. С удоволствие се сещам за Вирджиния Улф, Магрьорит Дюрас, Изабел Алиенде, Туве Янсон, Елиф Шафак. В книгата на Елиф Шафак "Черно мляко", Edna наистина много женска книга, шества цяла гвардия от жени писателки, които са обект на описание и анализ от самата Шафак, която се опитва да разбере себе си като писател, вглеждайки се в модус вивенди на своите колежки. И си задава риторичния въпрос – мога ли да бъда майка и писател?!
Любими цитати от творчеството на вечната Блага Димитрова
В съвременната българска литература, за наша радост, мили жени, дамите стават все повече и повече. Тук искам да изброя и припомня много от тях, а някои ще акцентирам специално.
Нека си припомним първо великите Блага Димитрова и Вера Мутафчиева. За много дами дисидентката Блага Димитрова е отворила очите към себепознанието в години, когато това е звучало почти като ерес. Нейната уникална книга „Пътуване към себе си“, както и забраняваната „Лице“, филмираната „Отклонение“ са възпитали редица силни и умни жени, за които собственото утвърждаване като личност е по-важно от служенето на мъжа.
Яна Язова - писателката, на която не простиха за таланта и красотата
Вера Мутафчиева е потомствен историк и литератор, от когото сме научили много за Шишмановците и смутните времена в Родопите („Случаят Джем“). Истинска дъщеря на баща си историк Петър Мутафчиев, Вера е една от големите гордости на българската интелектуална мисъл въобще.
Сходна на нея е и Фани Попова-Мутафова, съпруга на небезивестния Чавдар Мутафов. Фани е автор, научил ни да обичаме миналото си и да се вглеждаме в него с очите на патриоти, а не на критици. Нейни са книгите „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Последният Асенoвeц“, „На кръстопът“ и много други.
Не бива да подминаваме Яна Язова, Екатерина Каравелова, поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, вечно разтърсващата Свобода Бъчварова.
Списъкът е дълъг и пълен с малко познати и понякога противоречиво приети имена. Недоверието към пишещите жени не е от вчера.
Трудно и мъчно, но сигурно, в литературата проби и Теодора Димова. Не само заради фамилията си, защото не е никак лесно да си дъщеря на великия Димитър Димов, но и заради опитите ѝ да промени темите в българската литература. Тя обърна поглед към психологията на жените, преживяващи големите исторически и политически катаклизми; към жените, жертва на неразбирането и отрицанието; жените, които възпитават и трябва да понесат кръста на грехоизкуплението; към майките...
Петя Дубарова - момичето, което обичаше страданието
Говорим си за...
„Майките“ е роман, който за пръв път така директно бърка в раната на греха и майчината отговорност за стореното от блудните дъщери. Мнителните и скептични мъже задължително трябва да прочетат тази книга, за да се убедят в безспорния писателски талант на Теодора Димова, която е и автор на прекрасни пиеси, поставяни многократно по нашите и чужди сцени.
Без да имам за цел да изброявам и да анализирам всички жени българския литературен небосклон, ще спомена само пътьом някои имена на съвременн автори жени – Людмила Филипова, Ваня Щерева, Силвия Чолева, Елена Алексиева, Ружа Лазарова, Мария Станкова, Кристин Димитрова, чиито белетристични постижения въвеждат не само нови и неочаквани теми, но и мекия, дълбок и проницателен поглед на Edna жена към случващото се днес.
Дора Габе - поетесата, която всички мъже обичаха
Напоследък по странни причини, следвайки необясними за мен обстоятелства, се сблъсквам с книги, които отварят нови и нови хоризонти в съвременното писане от жени. Абсолютен подарък беше да прочета точно по Коледа „Виенски апартамент“ от Радостина Ангелова. Макар и дебютен, този роман показва опит и вещина в изграждането на една увлекателна и пивка като греяно вино фабула.
Романтична история с хепиенд, но и с удивително леко перо, което задълбава точно толкова и точно там, където трябва. След такива книга ще ви се приходи отново във Виена, ще ви се прииска някоя смела авантюра или нещо повече – ще съберете кураж да откриете себе си, независимо от географската ширина и меридианите на страховете ви.
В книгата на Бистра Чолева-Лалева, „Мрежата на Катерина“, попаднах благодарение на един лабиринт. Буквално. Бистра е една от инициаторите в огранизирането на „Театър на сетивата лабиринт“. Буквално за два часа изгълтах цялата книжка, която сама по себе си е пъзел от навързани монолози на жени, странно, но и здраво обединени от едно нещо – непосилната лекота на пътя към себе си, приличащ, естествено, на лабиринт.
Третата книга, която дойде при мен, в момент на поредния кръстопът, който заплашваше да ме вкара в депресията, е смелата и дръзка като обем, език и размах дебютна книга на Ася Кулева с малко сладникавото и подвеждащо заглавие „Марципаненият чехъл“. Ася е филолог, методист в преподаването на немски език, изследовател на немската класическа литература, както и на шедьоврите на Булгаков и Емилиян Станев. Романът й показва завидни познания в областта на етнологията, езотериката , но и еротиката.
За по-консервативните, на места книгата ще изглежда скандална; за други – открита и поетизираща секса, превръщайки го в сливане на енергии, желания и... още нещо.
Тъжната история на тихата, но истинска любов между Йовков и Багряна
Цели 500 страници копане в дълбините на мъжко-женските катаклизми, прелитащи през фолклор и магии, през легенди и фантасмагоричност, стигащи до нещо като дневниците на една женска вагина, която е повече от вход/изход, тя е самата ДУША.
Сигурна съм, че малцина мъже ще посегнат към споменатите книги, но ще ги посъветвам, че четенето на „женска” литература може да им спести ходенето на семеен консултант, психоаналитик, прекаляването с алкохол и футбол, домашните караници, както и затлъстяването.
Как? Проверете сами!
Автор: Кремена Димитрова