На 17 януари по традиция честваме Антоновден (или още: Лелинден).
Това е български празник, който народът чества всяка година на една и съща дата.
Честването е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо.
Православната църква почита паметта на Свети Преподобния Антоний Велики на 17-ти януари. Свети Антоний е роден през 251 година сл. Хр. в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница.
Легендата разказва, че една нощ през отворите ѝ минали всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ, той попитал:
"Къде беше, Иисусе? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани?".
И тогава се чул глас:
"Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят".
След случилото се, светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.
Според легендата починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.
В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората.
В Разградския край (където празникът е известен и като Лелинден) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата ("за лелята", за "боля̀та").
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Месят се специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели.
Антоновден и Атанасовден (18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
На Антоновден имен ден празнуват – Антон, Антония (старо римско родово име, означаващо "безценен, неоценим, който няма цена"), Антоана, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Дона, Драгостина, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.
