В университетите, парковете и музеите има много портрети и паметници на мъже, допринесли за научното и техническото развитие на света.
Кръщаваме улици и техникуми на тях, хвалим се с постиженията им поколения наред.
В същото време стотици жени, също участвали активно в развитието на технологиите и науката остават на заден план.
Честно казано, не знаем защо. Дали защото светът се е управлявал от мъже или пък жените не са успявали да надскочат женската си същност и да поискат откровено и честно признанието, което им се полагало...
Но знаем, че времената вече са различни и идва време жените също да заемат полагащото им се място в света на технологиите и науката.
За една такава жена ще ви разкажем днес. Тя е Ада Лъвлейс и се смята за първата жена – програмист.
На 9 октомври празнуваме постиженията на жените в технологиите. Денят е известен като Денят на Ада.
Ето с какво тя е заслужила тази чест:
Огъста Ейда Кинг (10 декември 1815 – 27 ноември 1852) е английска математичка, единственото законно дете на поета Лорд Байрон. В днешно време е известна просто като Ада Лъвлейс.
Става известна с превода си на научна статия „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ за машина, наподобяваща компютър, към който тя добавя свои бележки.
Днес тя се смята за първия програмист в историята, след като написва алгоритъм за намиране на числата на Бернули в такава форма, че да бъде разчетена от машината (т.е. компютърна програма).
За разлика от мнозина, включително и самият Бабидж, които отбелязват само полезността на машината за математически изчисления, Ада Лъвлейс успява да прозре отвъд това и да предугади потенциала на компютрите.
През 1833 г., на 17-годишна възраст, Ада Лъвлейс се запознава с един от големите учени на епохата, с когото стават приятели за цял живот. Това е Чарлз Бабидж, Лукасов професор по математика в Кеймбридж. Двамата започват да водят усилена кореспонденция по теми като математика, логика и други науки.
По това време Бабидж вече е популярен в Лондон като изобретател на механична машина за математически изчисления, наподобяваща компютър, която смята с точност до 20 знака.
През 1823 г. правителството отпуска първата субсидия за проекта му, наречен „Аналитичната машина на Бабидж“, но изграждането ѝ продължава десет години, конструкцията все повече се усложнява и през 1833 г. финансирането е прекратено.
Ада има шанса да види машината преди да бъде завършена, запленена е от идеите на Бабидж и го насърчава да продължи работата си по проекта.
Самият Бабидж никога не пише за своите изобретения, но през 1842 г. италианският математик и инженер Луиджи Менабрия (който впоследствие става министър-председател на Италия – от 1867 до 1869 г.), публикува в швейцарско издание на френски език статия, озаглавена „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“.
Ада превежда статията от френски на английски език, като при превода добавя извънредно много собствени идеи.
Сред тях е неин метод за автоматично пресмятане на уравненията на Бернули с машината. Именно този метод се смята за първия алгоритъм, писан специално за изчислителна машина, или иначе казано първата компютърна програма.
Графинята на Лъвлейс (титла, която получава като съпруга на Уилям Кинг – граф на Лъвлейс) умира от рак на 27 ноември 1852 г.
Освен съпруга ѝ, който я изоставя малко преди смъртта ѝ след разговор, чието естество никога никой не узнава, я надживяват трите ѝ деца.
По нейно собствено желание е погребана до баща си в гробището на църквата „Света Мария Магдалена“ в Хъкнал, Нотингамшър.
Всяка година на тази дата в света има над 200 събития, с които се отбелязва заслуженото място на жените в технологиите.
Честит празник на всички :)
