На всеки се е случвало да изпадне в ситуация, която вече сякаш е преживял, или да чуе нещо, предусетено секунда преди това. Животът ни не е низ от случайности, а от нарочности, както обичаме да назоваваме съвпаденията с една моя близка приятелка.
Често водим диалог с вътрешния си глас, а интуицията непрекъснато ни мотивира да взимаме своите решения – в повечето случаи изборът на поведението ни е безпогрешен. Затова има резон, когато възрастните казват на своите деца и внуци да слушат сърцето си. Сърцето най-добре разпознава дали даден човек може да бъде част от скромното ни общество.
Идеята за наличието на някаква мистичност в срещите ни с нови хора и разпознаването на места, на които сме за първи път, придава на живота особен чар. Прекрасно е да живеем с мисълта, че светът не е подвластен единствено на физическите закони. Всички те движат телата ни и кръвните телца в тях, но като че ли вкупом се подчиняват на висша сила, част от която всеки носи в душата си.
Не става дума за визуални и слухови халюцинации. Съзнанието няма нищо общо с нарочностите по пътя ни. Ние всички имаме усета за доброто и за доверието и ако преодоляваме малките си страхове, ще ни се случват повече хубави работи. Изненадите не са непременно тържествени, те нямат нужда от аплаузи. Достатъчно е да ни карат да се чувстваме в хармония със себе си, когато възкликнем: знаех си, че така ще се случи!
Подсещам се за някой филм и се оказва, че точно в същия момент го дават по телевизията. Прочета абзац от книга, сякаш цитатът формулира собствената ми мисъл. Запозная се с някого, очите вече съм виждал на и на същото място и точно по същия начин съм поел ръката му в моята при нашето запознанство. Втори първи път.
Втората първа целувка съществува и това не подлежи на никакво съмнение. Любовта е най-яркият пример за нарочностите между двама души. Когато тя е истинска и себеотрицателна, всеки от тях ще си каже, че вече е преживял общите им мигове дълго преди да се срещнат очи в очи. Казвам ви, този чар на живота е неподражаем. Усещаме го за самите себе си, но нито можем да го предадем като урок, нито се поддава на чужди анализи.
Човек се учи от собствените си грешки, но и от нарочностите, които го изненадват по пътя, който изминава. Около нас има твърде много магия, за да не вярваме в духове – в най-прекрасния метафоричен смисъл.
Опитвам се да култивирам свободата извън пределите на съзнанието, извън ограниченията на време-пространството. В състояние на безтегловност, каквото сънят познава, извиквам образи, нарисувани от мен и изричам неща, които все още не съм написал.
Рано или късно ще стисна ръката на странния непознат от някой сън, рано или късно ще напиша онова, което вече рецитирам на ум и с усмивка на лицето ще си кажа: Знаех си, че така ще се случи!
Още от същия автор:
3G за любовта
Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...
Истината ни намира сама
Tя му написа номера си върху салфетка
Очите никога не лъжат
