Какво представлява концепцията за алфа хората?

Може би сте попадали на идеята за алфа-мъжкаря във връзка с теми като запознаство, флирт, семеен живот и дори бизнес успех. Тя предполага, че мъжете на планетата (подобно на мъжките екземпляри в стадата на горилите) се делят на три групи:

• Алфа – това са много малък процент от мъжете, те обикновено са много успели, богати, властни, агресивни и доминантни. Те лесно впечатляват жените със силата си и съответно нямат никакви проблеми да създават сексуални отношения, но не могат да са верни и винаги трябва да имат повече от една сексуална партньорка

• Бета – това са мъже, които се справят сравнително добре в социално и финансово отношение, но не достигат до сериозни властови позиции, те са по-скоро в помощ и услуга на алфа-мъжете. Те имат достъп до женското внимание, докато на сцената не се е появил някой алфа.

• Гама – това са мъжете, които просто нямат силата да достигнат до добри позиции в обществото. Жените ги пренебрегват и странят от тях.

В зората на тази концепция се смяташе, че горното разпределение важи само за мъжете (подобно на стадата на горилите), но после започна да се твърди, че съществуват също така и алфа-жени – силни и доминантни и (предполага се) сексуално агресивни.

През последните 20 години алфа-теорията се превърна в нещо като Свещения Граал на индустрията за психологическо самоусъвършенстване - най-вече зад Океана, но от известно време се преподава и от мои колеги в България.

Тя е тиражирана чрез хиляди и хиляди DVD и аудио програми за самоусъвършенстване, преподавана е на безбройни обучения по бизнес умения, продажби, комуникация и на още толкова психологически семинари за личностно развитие, общуване с другия пол, сексуална привлекателност.

Основната идея на тези програми е, че агресията и  доминантността са най-важните качества, които личността трябва да развие, за да се справя добре в обществото на хората и да привлича вниманието на другия пол. Талантът, уменията, опитът остават на втори план – печелят онези от нас, които може и да не са най-способните, но нямат страх да се борят за лидерско място на всяка цена. При някои обучители тази идея е по-смекчена: казва се, че талантите ви са безполезни, ако понякога не си проправяте с лакти път сред конкуренцията... Но тъй или иначе основното е, че агресивното преследване на собствените цели е всичко.

До какво довежда подобен начин на мислене?

В моя личен опит на консултант концепцията за алфа-мъжкаря, тиражирана от колеги, ме е карала често да се чувствам притеснена и дори засрамена. Често съм ставала свидетел колко тежки психологически вреди нанася тя на клиентите.

Виждала съм мъже (вече доста успели в живота), които са изключително изнервени и объркани, когато им се казва, че трябва да бъдат брутални и безскрупулни, след като досега са се развивали най-вече с талант и почтеност.

Говорила съм с не една разплакана жена, на която ѝ е трудно да преглъгне ”факта”, че ако иска качествен мъж до себе, ще трябва да преглъща изневери на конвейр, понеже... той е алфа и, видите ли, просто не може иначе! Разбирам тези дами - наистина тежко е да приемеш, че истинска любов нама как да съществува, както излиза от тази концепция.

 У някои хора запознаването с алфа-теорията дори увеличава вече съществуващи склонности към самоубийство.

В последните пет години все повече психолози извън България изказват мнението си, че идеята за алфа-хората е грешка. Към тях се присъединявам и аз, още повече, че вече има научни доказателства, които със сигурност я опровергават. Дори, самите създатели на термина ”алфа-мъжкар” се отказаха от него и признаха, че логиката им е била погрешна.

Откъде тръгва голямата алфа-заблуда?

Терминът ”алфа мъжкар” не идва нито от психологията, нито от социологията (които са науки за хората), а от етологията – науката за поведението на животните. Защо на първо място някои психолози са решили, че могат да правят директни сравнения между държанието на животните и хората, е въпрос, който ще оставя тук като реторичен...

За първи път терминът ”алфа мъжки” е предложен от американския изследовател на вълците д-р Л. Дейвид Мек през 1970 г. Той наблюдава йерархията в глутниците и започва да твърди, че главатар става не онзи вълк, който е най-едър, най-силен или най-възрастен. Във водач се превръща този, който е най-агресивен: готов е да влиза в битки с другите вълци и да ги печели, просто защото има хъса и слепия кураж да го прави.

Неотдавна д-р Л. Дейвид Мек публично се отказа и от теорията си, и от термина ”алфа-мъжки”. Ученият казва, че грешката е станала, защото той и екипът му са изследвали глутници вълци в плен, а не свободно живеещи такива.

Понастоящем той твърди, че вълците, които живеят свободно в горите и степите, не познават този агресивен феномен. В естественото си състояние един вълк става водач на глутницата не така драмитично, а просто като си намери вълчица (тези животни са моногамни) и като създаде поколение с нея. След като се народят вълчета и те от своя страна създадат поколение, първият вълк става главатар също както дядото се превръща в глава на фамилията при хората. Затова вместо да изпозват термина ”алфа-мъжкар” при вълците, учените вече говорят просто за ”вълка баща” и ”вълчицата майка”.

Кога човек за човека става вълк?

Много е интересен фактът, че когато вълците са в плен – в зоологическа градина или на специални места за научни експерименти, някои животни започват да се държат неестествено агресивно и да се борят за лидерство.

Подобни условия са сравними с човешките затвори, където, знаем, също се образуват банди с главатари. Последните стават водачи, само защото са най-безскрупулни и най-много сплашват другите.

Тоест подобно агресивно ”алфа” поведение се наблюдава само в много неестествени условия, когато всички са лишени от нормалните си условия за оцеляване и са много уплашени. При хората подобна ситуация може да се получи в случай на обществени кризи - революции, анархия и крайна бедност. Същото е и в престъпния свят, където важат правилата на неестествена за човека подчиняемост на база страх.

С други думи, някой, било то човек, или вълк, може да започне да се държи като ”алфа”, само когато носи много, много страх у себе си...

За "маймунското" у човека...

След като д-р Мек погрешка изработва термина ”алфа мъжкар” през 70-те, учените го подемат и го пренасят към други животински видове. Най-много той пасва на стадата на горилите и бабуините, изключително агресивни маймунски видове.

При горилите, например, има един доминантен индивид, който ”държи” харем от 5-6 женски. След него в йерархията на стадото се нареждат т.нар. бета-мъжки, които оплождат по-малко женски и накрая са гама и делта индивидите – те почти нямат шанс да получат партньорка.

Именно тази матрица е приложена към хората, за да се създаде концепцията за алфа-мъжа и алфа-жената.

Но истината е, че човеците всъщност повече приличат на гибоните и шимпазетата, отколкото на горилите (разликата между генома на човека и този на шимпанзето е само 1%). При гореспоменатите маймуни има съвсем различна организация и начин на размножаване – те живеят в двуполови двойки, така че много малко мъжки не успяват да си намерят ”жена”. Това да ви прилича на човешкото общество? При подобно устройство всъщност няма големи ”печеливши”, нито големи ”губещи”в социално и сексуално отношение.

”Алфа” означава голям стрес!

Като казахме всичко това, можем да обобщим, че терминът ”алфа” просто не е директно приложим към човека и цивилизацията, която той е създал. Но има едно изследване на т. нар. алфа-горили (нали помините, онези с харемите), което навежда на интересни изводи.

Изследователите на горилите правят експеримент, който има за цел да измери нивата на стреса при този агресивен вид. Оказало се, че алфа-мъжкарите между тях се намират под изключителен стрес в опит да запазят доминацията си и да си осигурят права върху женските. Бета-индивидите, тоест тези, които са втори по ранг в стадото, били далеч по-спокойни и благоденстващи като същевременно имали възможност да оплодят почти същия брой женски, както и алфа.

Налага се изводът, че да си алфа (тоест да търсиш доминация над себеподобните си) не само означава да всяваш страх, но и ти сам да живееш в непрекъснато напрежение.

За хората като за хора – какво представлява успехът?

Ако оставим етологията настрана, и се съсредоточим само върху науката за човека – психологията, трябва да кажем, че последната съществува едва от 300 години. Тоест, това е една сравнително млада дисциплина, която погледнато в исторически аспект, едва сега изгрява. По-значимите открития на психологията датират от последните 120 години и през тях е имало много проби-грешки. ”Осиновяването” на алфа-концепцията от страна на приложната психология явно се оказва една от тях.

Като оставим митовете настрана, какво наистина могат да кажат психолозите за успелите хора: защо някои успяват, а други – не? Вярно ли е холивудското клише за алчните корпоративни шефове, които са готови да минат през трупове, за да увеличат банковите си сметки. Наистина ли трябва да си агресивен, доминантен, безсърдечен, хиперактивен, суперенергичен, за да си на върха?

Истината е, че успехът, според психологическите теории, понякога се дължи на вътрешни проблеми, ”комплекси” и душевни рани от детството. Поради тях има хора, които чувстват, че нямат собствена значимост, освен ако нe могат да се похвалят с големи постижения.

Така се появяват т.нар. свръхкомпенсации – точно, защото мислиш, че нещо ти липса (качества, талант, контрол над живота ти), хвърляш огромни усилия да убедиш другите, че не е така. И понеже усилията често водят до резултати, такива хора просперират материално и като социален статус (за сметка на постоянно вътрешно напрежение и лоши взаимоотношения). Никой не е казал, че в политиката и бизнеса не могат да се изявяват невротици, че даже и психопати (напротив, историята познава немалко подобни примери).

И понеже такива ”престараващи се” хора също имат любовен живот (разбира се, объркан като тях самите), не бих препоръчала на моите клиенти да ги приемат за партньори, въпреки целия им привиден блясък, власт и статус.

Има ли ”нормален” успех?

От друга страна има много психически здрави хора, които успяват - по съвсем друг начин... Те обикновено са талантливи и обичат това, което правят. Има такива сред нас, които не се фиксират върху успеха си, не парадират, не се работохолизират и не се борят да подчинят всички около себе си. И не се интересуват от доминацията: ако управляват екип, го правят разумно и с уважение към подчинените си.

Напоследък попаднах на една много интересна статистика – 60% от милионерите в САЩ имат стил на живот, подобен на средностатистическия американец. Тоест, ако ги срещнеш, по нищо няма да можеш да разбереш, че тези хора са милионери – няма скъпи часовници, лъскави коли и луксозни обувки.

Това са просто хора, които са имали интересна бизнес идея, реализирали са я и парите са потекли... Но на тях дори не им е хрумнало да променят начина си на живот. Познайте защо: те не си и помислят, че трябва да впечатляват някого... Не им е притрябвало постоянното внимание на ”женските” или доминацията над другите ”мъжки”. Просто са успели заради себе си и защото са обичали работата си.

С това не искам да кажа, че в луксозния начин на живот има нещо лошо или човек не трябва да се стреми към него. Просто казвам, че различните хора имат различна мотивация да се стремят към успех, лукс и слава. Когато стремежът е продиктуван от неистово желание за доказване, това издава невротизъм.

Моето лично мнение е, че ние, хората, когато става въпрос за успех и любов (или и за двете), винаги ще си бъдем хора. Колкото и да са симпатични тези сравнения с животинския свят, нашата психика е устроена по друг начин и (освен, ако не е разстроена) естествено за нея е да има по-възвишени желания от едната елементарна доминация.

Затова, ако трябва да дам, един прост съвет какво да правите, ако се сблъскате с потенциални партньори, които претендират да са ”алфа”, той е следният: избягвайте невротиците!