Днес празнуват хората с едни от най-красивите имена...
Братя Рангелови, които осъзнават, че съдбата е в техните ръце
Днес отбелязваме имен ден на любими имена
Не ви се празнува? Психолог обяснява защо и как да се справите с това
Домът на Дженифър Гарнър: Уют в сърцето на Холивуд (ВИДЕО)
Споделете с мъжа си: Тайните на Пол Маккартни за дълъг и здравословен живот
4 признака, че в живота ви се е появил човек, свързан с вашата карма
Назад към корените: Кои са забравените български имена за мъже
Днешният ден, 15 март, е ден на национален траур в памет на патриарх Неофит. Главата на Българската православна църква и на Софийската епархия почина на 13 март.
Негово Светейшество Неофит – патриарх Български и Митрополит Софийски си отиде на 78-годишна възраст. Той оглавяваше Българската православна църква повече от 10 години.
Смирени и тихи, с цвете в ръка, днес от рано хора дойдоха на поклонението пред храм „Свети Александър Невски”. В храма беше отслужена заупокойна молитва от висшия клир и столичното свещенство.
Патриарх Неофит е роден в София на 15 октомври, 1945 година със светско име Симеон Николов Димитров в работническо, безпартийно и силно религиозно семейство. От 1967г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1971 г. Подстриган е за монах на 3 август 1975 г. в Троянския манастир с името Неофит.
След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г., с тайно гласуване Неофит е подкрепен за наместник-председател на Българската православна църква. Званието „патриарх“ е най-висшето за настоятел на православна църква.
Хората като покойния патриарх Неофит правят житейския избор да отдадат живота си на вярата, милосърдието и добротворството в името на хората. Техният жизнен път след взимането на това решение е подчинен на строги правила, определени от църковния канон.
И докато много свещеници имат големи семейства, вероятно не всеки знае какъв е обетът, който те дават пред Бог.
В Православната църква съществуват три степени на свещенослужение: епископска, презвитерска (свещеническа) и дяконска.
В състава на духовенството влизат само мъже, като има два вида духовенство: бяло духовенство (свещеници, най-често обслужващи храмовете) и черно духовенство (монаси, най-често обслужващи манастирите).
Свещениците, които са част от бялото духовенство и които срещаме, когато посетим църква, се наричат още йерей или презвитер.
Свещеникът има право да извършва богослужения и всички тайнства, освен ръкополагане.
Въпросът за семейството е един от основните за битието на православното духовенство и е съвършено непознат за света на католическото.
Свещениците, които се отнасят към бялото духовенство, водят светски живот и имат право да сключат брак. Бракът при тях обаче е свързан със строго регламентирани канонически правила и е възможен само до ръкополагането. След него свещеникът вече не може да се ожени.
С брака на свещеника в православието са свързани редица изисквания от каноничен характер, които са задължителни. Съпругата на свещеника не може да бъде жена от друга вяра, нито вдовица или разведена, а децата му не трябва да се свързват в брак с еретици. В случай на неблагоприлично поведение на съпругата на свещеника, той е длъжен или да се разведе с нея, или да бъде разстриган.
Монасите не могат да сключат брак и се отнасят към монашеското духовенство. Те дават обет за девство и послушание, живеят в манастири, а животът им там се подчинява на строго определена йерархия. Целият им живот е напълно отдаден на вярата.
Православието не само допуска, но и поощрява семейните духовници. Безбрачието е единствено достояние на монасите, ала при бялото духовенство дълго време е срещало недоверчиво отношение.
Асирийската, източноправославната и източноправославната църкви, както и много от източнокатолическите църкви, позволяват женените мъже да бъдат ръкоположени. Традиционно обаче те не позволяват на духовниците да се женят след ръкополагане.
Българският патриарх служи пожизнено и се ползва с първенство по чест пред всички архиереи на Българската православна църква – Българска патриаршия, и носи достойнството „Светейшество”.
