Не знам дали в историята има случай, в който първата среща между мъж и жена да е била в дома на единия от двамата, разбира се, ако срещата не е от тези, за която мъжът трябва да заплати определена сума за пребиваването на жената.
Ако е имало първа среща направо в нечий дом, извън описаната хипотеза, то искрено поздравявам мъжа за неговата находчивост, а жената за смелостта и самоувереността.
Понеже са рядкост толкова изпечените свалячи, които могат да си позволят лукса да не инвестират време в ухажване, практиката изисква немалко време, в което двойката да се опознае на неутрален терен, най-вече на обществени места – предимно питейни заведения и такива за хранене, на културни мероприятия и други подобни, които изискват определени разходи.
При всяка първа среща на такива места, рано или късно настъпва един неловък момент, както за мъжете, така и за жените, а именно кой следва да плати сметката.
Този въпрос не е стоял на дневен ред пред мъжете и жените само допреди няколко десетки години. Тогава е било ясно, че мъжът е този, който трябва да плаща сметката.
А традицията мъжът да извършва това се заражда от времето преди Индустриалната революция, когато жените са били неграмотни, занимавали са се предимно с къщна работа и такава в селското стопанство, които дейности осигурявали битуването им, но не доходи. Мъжете били тези, които имали право да работят и съответно да получават доходи за труда си.
В тези времена просто е нямало кой друг да плаща, ако не мъжете. Дори след края на Индустриалната революция, когато жените вече получават право да работят, те получават по-малко възнаграждение от мъжете. Освен това жените още били изцяло зависими от мъжете, защото трябвало да получат разрешение от тях да упражняват професия.
В подобна социална и законова матрица няма как на дневен ред пред двойките да стои въпросът кой трябва да плаща сметката на първа среща. Но времената се променят, хората също.
В днешно време жените са еманципирани и в доста случаи имат по-високи доходи от мъжете. Така въпросът за плащането на сметката излиза от сферата на необходимостта и навлиза в дълбоките води на човешките взаимоотношения, превръщайки се в неизменен елемент от флирта.
Понеже е трудно да се избяга от традицията, все още се счита, че по правило мъжът е този, който трябва да плати сметката на първа среща. Но както споменах, времената са други и ситуацията излиза от контекста на традицията.
Погрешно е схващането на мъжете, че когато са на среща, ако жената ги остави да платят сметката, това означава, че тя ги е харесала. Ако пък мъжът не е допаднал на жената, то тя си поемала сметката сама, за да не се чувства ангажирана по какъвто и да е начин о него.
В действителност е обратното: ако жената е харесала мъжа, тя настоява да си плати сметката, защото по този начин демонстрира своята независимост и достойнство, които иска да постави на преден план в евентуалните бъдещи взаимоотношения. А когато е харесала изключително много събеседника си, тя настоява да плати и неговата сметка.
Настояването на мъжете за плащане е породено единствено от егоизъм и парадиране, докато жената борави със ситуацията многопластово и с перспектива. Ето защо жените трябва да плащат сметките на първа среща – за да задвижат или да блокират колелата на любовта.
Да изяснят нещата в зародиш. Друг е въпросът, че мъжете много трудно ще го позволят това. Не заради друго, а само защото имат пениси.