Всички се гордеем с произхода и традициите си. народната музика ни разчуства, а народните носии ни изпълват с благоговение само когато ги гледаме.

Но познаваме ли ги истински? Вникнали ли сме в дълбокия смисъл на формите, които изобразяват древните вярвания на българите?

И каква е тази елбетица, за която става дума в заглавието?!

Елбетицата е в основата на много български шевици и орнаменти, изобразявани по ръкавите и яките на дрехите, както и в най-долната част на женските поли, разказват нашите приятели от Vezba.bg.

Това са местата, където са свършвали дрехите и се е вярвало, че там човек е най-уязвим. Затова за всички шевици и орнаменти се вярва, че притежават магична сила, която да закриля притежателя им от нечистите сили.

Среща се в различни варианти, като примери за това са растителните и животински мотиви. Елбетицата най-лесно може да се разпознае чрез двата кръстосани кръста, разположени един върху друг.

Има различни теории за символиката, вплетена в този символ. Най-общо казано е, че елбетицата символизира хармонията.

Двата кръста условно изобразяват четирите основни и четирите допълнителни посоки на света (север, юг, запад, изток, северозапад, североизток, югозапад и югоизток), съединяващи се в един общ стабилен център, който ги държи в синхрон.

По този начин се тълкува и идеята за кръговрата на природата – зима – север, лято – юг, пролет – изток, есен – запад.

В различните начини на изработка на елбетицата около един среден образ се нареждат по четири глави, разделени с по четири растителни форми.

В някои варианти на орнамента персонифицирането на сезоните се вижда много ясно.

Елбетицата може да бъде открита и в конструкциите на старопрестолните столици Плиска и Преслав, както и в друга архитектура от тази и по-ранна епохи.

С течение на времето защитният характер на Елбетицата се преплита с естетичния и така тази везба се превръща в неизменна част от декорацията на българските народни носии от всички фолклорни региони.

Подобно е първоначалното предназначение и на накитите и по-специално на металните пафти на коланите от женската българска народна носия.

Те са се носили като защита точно на местата от човешкото тяло, през които се е вярвало, че могат да проникнат нечисти сили и духове.

Това са почти същите места, наричани чакри от източните народи, и през които според тях протича обменът между човешката и космическата енергия.

Снимка: БГНЕС

Добрата новина е, че има хора и днес, които продължават традициите на българската везба и успяват да я вплетат в съвременните ни дрехи и бижута. Вижте повече >>>