Здравейте, Алексей!

Следя всичките Ви статии, прочетох трите книги на Ивинела и наистина повярвах, че промених живота си и той сега е чудо. 
Но ето, че ме измамиха по интернет… Толкова ме яд! Чувствам се една нещастна будала. А винаги все проверявам, изчислявам и накрая губя. Цял живот съм от губещата страна. Ощетена. През 2007 година се включихме в кооперация "на зелено", която така и не построиха, защото собственикът си похарчи парите, а с мъжа ми сме с два потребителски заема. Защо все губя пари? Как да си възвърна загубите?
Писах писма до Вселенската банка, до Вселенската Камара на Строителите, слагах мед в чинийка пред банковата сметка, но явно все нещо греша.
Днес тотално и напълно се отчаях. Толкова ми е тежко, че не съм яла три дни, главата ми ще се пръсне, вече ми е лошо, не ми се живее ,като си помисля колко съм глупава! Толкова ме е яд на себе си! 
Какво да променя, Алексей? 
Как да си възвърна загубите? 
Много ми е тежко...

Искрено Ваша почитателка

***

Здравейте,

Усещането за "измаменото камилче" със сигурност не е приятно за никого, но трябва да знаете, че доста хора са минали през подобно преживяване.
Това, което първо бих искал да кажа във вашия случай, е да оставите самосъжалението и да потърсите в опита си доказателства, че не винаги сте била "ощетена" или "от губещата страна" - дори и да става въпрос за "дребни" на пръв поглед неща. Със сигурност има такива (доказателства), но в подобни моменти човек има склонност да обобщава негативния си опит: "винаги губя", "все на мене най-лошото", "никой не ме обича" и т.н, и т.н. Това не е вярно, а да се ядосвате за нещо, което не е вярно, е безсмислено.

Спомням си думите на мой приятел, който също бе измамен финансово. Когато го попитах: "И какво смяташ да правиш сега?", той ми отговори: "Просто ще забравя, че съм изкарал тези пари и ще продължа да си живея". Защо споменавам това?

Не бих си позволил да ви съветвам да не се отнасяте отговорно към парите, в свят, в който "сиренето е с пари", но със сигурност е добре да разграничаваме условията за живот от самия живот.

Условията за живот са нещо вторично и в нашия консуматорски модел на реалността, както сигурно сте наясно, тези условия никога не могат да бъдат задоволени, ако ги отъждествяваме с живеенето само по себе си.

Когато обаче спрем това отъждествяване, отношението става различно – сериозността, която сме придали на ситуацията и която ни е блокирала в негативния модел, изчезва, а леката нагласа дава възможност за откриване на нови варианти.

На курсовете сме отработвали подобни блокажи по един много простичък начин, който бих искал да ви предложа. Разгледайте вашия проблем през въпроса: "И какво от това?". Разкажете ситуацията и накрая попитайте себе си: "И какво от това?". След това вариантите са най-различни.

При някои хора дори само задаването на този въпрос действа освобождаващо. Други пък предпочитат да развият абсурден сценарий, който може да бъде позитивен или негативен. Във вашият случай негативният може би ще ви допадне повече.

Добър пример за такъв ще намерите в книгата "Животът може да е чудо" – това е случката с жената, която е безработна и Марсилезата. Същият този подход използва и Ади в превърналия се в култов епизод с хъркането на любимия.

Всичко, което сте пробвали вече, е чудесно – то е в правилната посока за изграждане на тази нагласа, за която говоря, но понякога, както гласи и един от принципите в нашия подход, една техника не сработва, само за да ни отведе към друга, която е точната за нас.

При всички случаи, не допускайте да се отчайвате – отчаянието е форма на самосъжалението, а то в никакъв случай не е най-продуктивното състояние за един "вълшебник". 

Поздрави,
Алексей