Ние вярваме, че имаме какво да научим Edna от друга - диалогът е инструмент, който крепи цялото ни общество от хилядолетия. По този повод, днес даваме подиума на наша читателка, която иска да сподели за нейния опит с обезкосмяването или както тя го нарича "обезлесяването". Благодарим ти, Мая!
Всяко момиче пази спомена, в който за първи път си купува самобръсначка от магазинчето някъде дълбоко в съзнанието си. Обикновено е между 4-ти и 6-ти клас след като някой съученик или съученичка коментира, че може би ти е време да се обръснеш. За някои това са мустачките много преди това, разбира се. Подмятания винаги има за щяло и нещяло докато всяка от нас се опитва да разбере как работи развиващото ѝ се тяло.
Имах приятелки, които много преди да им поникне първото косъмче си правиха кола маска „за всеки случай“. Не мисля, че имаше голям ефект върху мъхчетата на подмишниците им, но разбирах напълно защо го правят. Защото от много малки разбираме, че космите върху женското тяло са неприемливи и трябва на всяка цена да ги предотвратим, премахнем, епилираме, стопим, изгорим.
Аз не бях неподатлива на натиска, напротив. Майка ми отказваше по всякакъв начин да ме заведе на козметик и ми казваше „Малка си още. Цял живот ще се скубеш, не бързай“ но аз пък нямах никакво желание да я слушам и взех нещата в собствени ръце. Разбира се, нещата не свършиха добре и се изпарих няколко пъти с горещата смес, която стоплих в микровълновата (грешка номер едно). Разделих се и с половин вежда.
Методите ми постепенно се подобриха и в последствие започнах и да посещавам специалисти. Докато един ден се събудих със зараждащи се горички там, където съм свикнала да има оголени степи.
Мисля, че много жени започнахме леко да пренебрегваме тази част от ритуала ни по красота, когато се озовахме в пандемична обстановка. Чували сте го и преди, когато наближава зимния сезон, но този път имахме възможност за доста по-дълга почивка.
И вече не виждам причина да се връщам към живота преди това. Осъзнах, че никога не съм била притеснена от естествените процеси под кожата ми, а по скоро от погледите на хората. Понякога в главата ми все още някой ми подшушва „Ей, време ти е да се обръснеш“. Но се научих да заглушавам този глас. Вместо това си мисля за парите, времето и болката, която си спестявам.
Същевременно, тялото ми е по-мое от всякога. Противно на очакванията, мириша по-добре и ми е много по-удобно така. Също забелязвам, че никой досега не е забелязал, а не се разхождам само с дълги ръкави. Научих, че повечето хора са израснали достатъчно, за да не се бъркат в живота и изборите на другите.
Приятелят ми няма нищо против промяната. Дори му отне повече от месец въобще да я забележи (знаете как е). А и не мисля, че той би имал правото да ми прави забележки, щом космите му на гърдите се подават под ризата.
Е, това е краткият вариант на историята ми за „борбата с гората“. Но тя си е само моя и има много други от тази страна, пък и много от по-гладката страна. В крайна сметка, всички ние сме сестри по съдба и подкрепям избора на всяка една от вас.
