Неприятните емоции са гняв, злоба, агресия. Тези чувства може да се нарекат разрушителни, тъй като те разрушават и самия човек (неговата психика и здраве) и неговите взаимоотношения с другите хора. Те са постоянни причини за конфликти, материални разрушения и дори войни.

Да изобразим „съда“ на нашите емоции като гърне. Да поместим гнева, злобата и агресията в най-горната му част. Веднага ще покажем как тези емоции се проявяват във външното поведение на човека. Това, за съжаление, са познатите на мнозина прякори и оскърбления, кавги, наказания, действия против някой и т.н.

Сега да попитаме: а от какво възниква гнева? Психолозите отговарят на този въпрос малко неочаквано: гневът е вторично чувство и произхожда от преживявания от съвсем друг тип – такива като болка, страх, обида.

И така, можем да сместим преживяването на болка, обида, страх, досада под чувствата гняв и агресия, като причина за тези разрушителни емоции (II слой в „гърненцето“).

При това всички тези чувства от втория слой са страдателни: в тях присъства по-голяма или по-малка част страдание. Затова не е лесно те да се изкажат, те обикновено се премъкчават, тях обикновено ги крият. Защо? Като правило от страх от унижение, страх да не се покаже слабост. Понякога човек сам не ги осъзнава („Просто съм ядосан, защо – не зная!“).

Често още от детството се учи как да се скриват чувствата на обида и болка. Сигурно често сте чували как бащата наставлява момчето: „Не реви, по-добре се научи да отвръщаш на удара!“

От какво възникват „страдателните“ чувства? Психолозите дават доста тоен отговор: причината за възникване на болката, страха и обидата са неудовлетворените потребности.

Всеки човек, независимо от възрастта, се нуждае от храна, сън, топлина, физическа безопасност и т.н. Това са т.н. органични потребности. Те са очевидни и за тях няма да говорим сега.

Ще се съсредоточим на тези, които свързани с общуването, а в широкия смисъл – с живота на човека сред хората.

Ето примерен (далеч не пълен) списък на такива потребности.

На човек му е нужно да го обичат, разбират, признават, уважават, Да бъде необходим и близък на някого, да има успех в работата си, в учението, да може да се реализира, да развива способностите си, да се самоусъвършенства, да се уважава.

Ако в страната няма криза или война, то средно-статистически органичните потребности малко или много се удовлетворяват. А изброените току-що потребностивинаги се намират в зоната на риска!

Човешкото общество, въпреки хилядолетното си развитие, не се е научило да гарантира психологическото благополучие (все още не говорим за щастие!) на всеки свой член. И тази задача е много сложна. Та нали щастието на човека зависи от психологическия климат на средата, в която расте, работи и живее. И още – от емоционалния багаж, натрупан в детството. За съжаление, задължителни училища за общуване все още няма. Те  се зараждат и то на доброволни начала.

И така, всяка потребност от нашия списък може да се окаже неудовлетворена и това, както вече казахме, води до страдание, а е напълно възможно и към „разрушителни“ емоции.

Ето пример. Да предположим, че на човек не му върви – неуспех след неуспех. Значи не се удовлетворява потребността от успех, признание, а може би и самоуважение. В резултат на това се появява такова разочарование от себе си или депресия или обида и гняв към „виновниците“.

И така стоят нещата с всяко негативно преживяване“ зад него ние винаги ще намираме някаква нереализирана потребност.

Да се обърнем отново към схемата и да погледнем има ли нещо, което да лежи под слоя на потребностите? Оказва се, че има!

Често при среща се питаме един друг: „Как си?“, „Как е живота?“, „Щастлив ли си?“ и получаваме отговор: „О, всичко е наред!“

Тези отговори отразяват особен род преживявания на човека – отношение му към самия себе си, изводите му за себе си.

Разбира се, подобни отношения и заключения могат да се променят в зависмост от обстоятелствата в живота. В същото време в тях има някакъв „общ знаменател“, който прави всеки от нас песимист или оптимист, повеече или по-малко вярващ в себе си, а значи повече или по-малко устойчив към ударите на съдбата.

Психолозите са посветили много изследвания на подобни преживявания. Те ги наричат различно: възприемане на себе си, самооценка, представа за собственото аз. Най-удачна дума е измислила В. Сатир. Тя нарекла това сложно и трудно предаваемо чувство „чувство за самоценност“.

Учените открили и доказали няколко важни факта. Първо, те открили, че самооценката (ще използваме тази по-общоприета дума) влияе силно на живота и дори на съдбата на човека.

Друг важен факт е, че основата на самооценката се залага много рано, в най-първите години от живота на детето и зависи от това как се обръщат към него родителите му.

Общият закон тук е прост: Положителното отношение към себе си е основата на психологическото оцеляване.

Основните потребности са „Аз съм обичан!“, „Аз съм добър!“, „Аз мога!“.

На дъното на емоционалното гърненце се намира най-важната „драгоценност“, дадена ни от природата – усещането на енергията на живота. Ще я изобразим като „слънчице“ и ще я обозначим с думите „Аз съм!“ или по-патетично: „Това съм Аз, Господи!“

Заедно с основните стремежи се образува първоначалното усещане за себе си – чувство за вътрешно благополучие и енергията на живота!