Росица Костадинова
"Не разбирам феминизма!"
- казах на едно парти, след може би прекалено много чаши вино. Имах смелостта да го кажа в очите на една феминистка.
Сега като се сещам много бегло за този момент, направо ми причернява. Та мен ме е страх повече от образа на една истинска българска феминистка, отколкото от случайна среща през нощта със сериен убиец, който разхожда питбула си.
Обаче момичето се оказа доста свястно и реши, че може би трябва да ми разкрие истинската страна на така модерното сега течение, преди да ме хвърли на вълците.
Засега тя е единствената жена, която бих изслушала със спокойствие и усмивка, ако реши да ми "продава" феминизъм.
Истината е, че разбирам феминизма много по-добре от повечето поддръжнички в редиците на Юлия Кръстева.
Част от историята на феминизма в България се гради под силното влияние на теоретичката феминистка Юлия Кръстева, живееща и работеща във Франция. По тази причина в България рамката на феминизма е силно повлияна от френското мислене и френската школа.
Говорим си за...
Тук идва голямото "НО"... Феминизмът в чистата му форма няма нищо общо с този, който "се проповядва" по нашите територии. Има хора, които го смятат за "силно спънат, възпрепятстван, ограничен" поради създадената по време на комунизма негативна представа в българите за целите на феминизма.
Колко по-различно щеше да бъде всичко, ако можеше да не свързваме думата "феминистка" с образа на жена - трактористка.
За съжаление обаче тази тенденция продължава - свързваме по-често феминистките движения с едни неприятни, недоволни и нелицеприятни дами, отколкото с думите им. Имаме повече примери за полово равенство по външни белези, отколкото такива на база успех в работна среда, домакинство и общество.
Колкото и абсурдно да звучи, но има хора, които мислят, че "веган", "феминист", "лежащ в тарелка" и "недоволен от всичко" вървят винаги ръка за ръка. И ако избереш едното - трябва да вземеш всичките, иначе каква личност би била ти тогава?!
Отношението, което взимам не е лично, а обществено. Защо все повече жени загубиха женствеността си, за да докажат, че са феминистки? Защо мнозинството от хора, които по принцип бих уважавала, избират да заемат много крайна и цирково показна позиция.
И съжалявам, ако някой се почувства засегнат, но нека да защитим свободата на словото така, както сега защитаваме правата на жените. Да, тези права на жените, които холивудските актриси, продуцентки и влиятелни личности защитават. И те са феминистки, нали? Но те не предизвикват агресия в силния пол и снисхождение в нежния, просто защото не са забравили да са жени.
Сякаш забравихме, че идеята на феминизма е всъщност да запазим женското у себе си и все пак да се борим за равенство в обществото. Сякаш сложихме знак за равенство не между половете, а между физическите образи.
Твърдо отказвам да приема, че тук феминизмът ще се свързва предимно с едни "странни момичета или незадоволени лели, които не знаят как да бъдат жени, а после искали да имат правата на мъжете."
Женствеността не е порок, тя е най-хубавото нещо, с което природата ви е дарила. Има толкова много хора, които убиват, за да имат точно това, от което вие бягате. И защо? За да има максимална неутралност ли? За да ви приемат на сериозно ли? За да привлечете повече последователи в редиците си?
Всяка една крайност в човешкия живот не води до нищо положително. Както тази, така и на онези момичета, които знаят само как да обработват снимките си в социалните мрежи с различни филтри.
Още статии, които да прочетете:
- Щастието не се измерва, не искам да слушам глупости!
- Порокът да бъдеш млад, щастлив и талантлив…
- Кучка ли? Мила, не заслужаваш тази „титла“!
