Фреди Овърстийгън умира на 92-годишна възраст, но преди това разказва пред света необикновената си история. Тя е била сред малкото жени, които са били активистки в холандската съпротива по време на Втората световна война, заедно със сестра си Хани, която е убита малко преди края на войната.
Когато Фреди била едва на 14, мъж посетил семейния им дом, за да помоли майка им да позволи дъщерите ѝ да се присъединят към съпротивата. Мъжът смятал, че никой не би заподозрял, че две млади момичета могат да са бойци от съпротивата.
И той бил напълно прав. Сестрите Овърстийгън флиртували с нацистите и се престрували, че ги харесват, а след това ги водели в гората, където вместо с целувки, ги дарявали с куршуми.
Самата Фреди разказва в интервю за сайта Vice.com какво си спомня от онези времена и какво кара две момичета на 16 и 14 години да се присъединят към съпротивата и да участват в убийствата на нацисти.
Майката и бащата на двете момичета са разведени, което е изключително рядко за онова време. Трите са живеели в апартамент, не са притежавали много, но Фреди споделя, че винаги са живеели сплотено, а по-късно майка им е започнала връзка с нов мъж. Тя разкрива, че са укривали евреи в дома си, макар да са им втълпявали, че те са врагове.
Когато една вечер вкъщи дойде мъж с шапка и поиска да говори с мен и сестра ми ние не знаехме какво означава думата "съпротива". Мислехме, че е някаква тайна армия, казаха, че ще ни научат на най-основното. Научиха ни как да стреляме и как да маршируваме през горите. Бяхме седмина, но аз и сестра ми бяхме единствените момичета.
Фреди разказва, че тя не е натискала спусъка на пистолета срещу нацистите, но ги е водила към неизбежната им смърт.
Със сестра ми трябваше да се оглеждаме за странични хора, да бъдем сигурни, че няма свидетели. Имахме среща с един от нацистите в скъп бар, трябваше да го съблазним и да го заведем на разходка в гората. Точно така и стана, те никога не отказваха да се поразходят с нас. След това уж случайно срещахме мъж, който ни познава и ни казва, че не бива да сме по това време навън. Ние се обръщахме и си тръгвахме към вкъщи, а зад гърбовете ни чувахме изстрелите. Не ни беше позволено да присъстваме на тази част и на събитията, които се случваха след това.
Фреди споделя, че се радва, че не е ставала пряк свидетел на убийствата, а само е чувала изстрелите зад гърба си. Тя разкрива, че всеки убит по този начин нацист, е бил заравян в гората без дрехи, за да не може да бъде открита самоличността му. Според нея останките им все още са някъде в тези гори.
Няма да лъжа, страхувах се по онова време, но сестра ми беше много смела и не ми позволяваше да изпадам в паника. Тя умееше да говори с хората, да ги омайва. Беше страхотна и в речите, които държеше често по време на сбирки на съпротивата.
На въпроса как се е справила с травмата от всички тези преживявания и самата война, Фреди отговаря по много прост и човешки начин.
Омъжих се и родих няколко деца. Животът винаги продължава, каквото и да ти се случи. Щом си жив, трябва да продължаваш да живееш.
Прочетете още:
- 80 години след сватбата: двойка столетници разкри тайната на дългия си брак
- Кралски архиви: 19-годишната Елизабет е имала ключова роля във Втората световна война
- Истинската история на прегърнатата възрастна двойка от филма "Титаник"
- Вещицата на Англия: виновна ли е Ан Болейн?
- Историята на японския Исус: как Месията се измъква от разпятието и къде прекарва остатъка от живота си
- Сараевските Ромео и Жулиета: историята на Адмира и Бошко, които остават заедно във вечността