Любовта поражда още емоции след себе си, а емоциите се превръщат в думи, когато са попаднали в сърцето на точния човек.

Прочетете дозата ни поетично вдъхновение по една от най-вечните теми:

****

Малка церемония..

/единствено за мен/

... и точно в тези порцеланови минути,

между листенца чай и матови лъчи,

забравям колко много съм пречупена.

Забравям и така ми се лети...

Между тревата и небето ставам облак.

От близко ако гледаш, съм мъгла.

Ако заплача, ще направя локви.

И място за петнайсет хвърчила.

Но вече свърших всичките сълзи.

И нуждата от обич ми е тясна.

Сега си имам чаша чай. Жасмин.

Лъжичка мед, лимон и... щастие.

Caribiana