Който поне веднъж е преживявал Джулай, знае, че това е магически ритуал на връщане на надеждата. Не е просто напиване на брега на морето, нито просто посрещане на слънцето, не е просто поредния рокаджийски купон, много повече е.

Джулай включва пътуване – към морето и себе си, споделяне и съпреживяване на една и съща силна емоция заедно със десетки/стотици други, зареждане с нова вяра, че сме силни, готини и можем да продължим.

Джулая е нещо като Нова година по средата на годината, ама без ояждането и тъпата телевизия, без досадни роднини и луди комшии – само чист купон и много рок! Чалгаджиите не празнуват Джулай, не е в кръвната им група. Защото за един добър Джулай ти трябва – море, скъсани дънки, много бира, непукизъм и готина компания.

Най-новият български филм – "Джулай" (2013), продуциран от "Гала филм", чийто автор и режисьор е Кирил Станков, е носталгично преосмисляне на днешния скапан живот на едновремешните свободни духове. Неслучайно режисьорът избира да разкаже своята история през съдбите на три на пръв поглед обикновени жени – интелектуалката Дана (блестяща Касиел Ноа Ашер), алкохоличката Джу (изненадваща Параскева Джукелова) и невинната Лили (нежната Яна Титова).

Жената е по-чувствителна към несправедливостта и много по-склонна към промяна, а и по-силна, както се оказва и от сюжета на филма.

В тази история за пътуване, купон, откровения, свобода и болкa всеки преминава през своята малка голгота, за да открие истинските стойности на приятелството и надеждата.

На пръв поглед семплият сценарий разкрива малко по-малко пластове наслоено недоволство и красиви метафори. Поколението на 40-годишните лесно може да се разпознае в съдбите на героите, някогашните диви, млади и готови на промяна, са се предали на неслучващия се преход, потънали са в блатото на всекидевното си живеене и са се обезверили.

Случайната среща на някогашните приятелки Дана и Юлия и решението им да отидат да отпразнуват Джулая "като едно време" отприщва поредица от случки, показващи, че миналото не се връща, че настоящето е унищожило ценностите и че всеки се опитва да избяга в черупката си.

Естествено, като на кино, и тук става чудо и недоволството преобръща сюжета и ни поднася един неочакван и вдъхновяващ финал. С две думи – доброто побеждава!

Прекрасното женско актьорско трио нямаше да е така атрактивно без участието и на неколцина много колоритни актьори, отдавна станали любими на българската кино-аудитория – Филип Аврамов, Ицко Финци, Ованес Торосян и Стефан А. Щерев.

Макар и стъпващ върху доста болни теми от съвремието ни, филмът "Джулай" е направен с много любов и много чувство за хумор. Без излишни хватки и кино-претенции, той грабва зрителя с прекрасна актьорска игра, хубава музика (какво друго, ако не блус – дебют като филмов композитор на Васко кръпката) и много добро операторско око (небезивестният Рали Ралчев).

С "Джулай" вълната от хубаво бълграско кино продължава и има всички шансове да върне в салоните и най-скептичната към родното изкуство публика.

Филмът е по кината в София и още 10 града в страната от 8 май.