Не се подвеждайте от заглавието, не смятам да правя научен доклад, нито политическа пропаганда. Просто напоследък имах възможността да си поговоря с различни жени на моята възраст относно това, къде е нашето място в съвременното общество.
Кратката ми равносметка е, че всички приказки за еманципация и равенство между мъжете и жените са... ами, просто приказки!. Всички битки и жертви в името на женската свобода – напразни.
Съвременната жена сякаш е готова да се откаже от независимостта си в името на някаква сигурност.
Причините, лично за мен, си остават неясни. И все пак, докато аз почервенявам от гняв и гледам ококорено, невярвайки на ушите си, моите познати излагат своите тези и доводи :
"Много е приятно някой да те глези, да те води на разходки, вечери, ресторанти и клубове. Хубаво е да знаеш, че някой го е грижа за теб."
Да, със сигурност е приятно, но кога това стана основата на една връзка ?! (А и преди всичко аз съм човек и мога да ходя сама, няма нужда някой да ме води.)
"Ние сме по-слабият пол, трябва да се преструваме на беззащитни, за да не накърняваме мъжкото его; трябва да ги оставяме да плащат сметката в ресторанта и т.н."
Цялото ми същество се бунтува срещу тази идея. Аз съм личност и искам мъжът до мен да ме възприема като такава. Мога да нося тежките си куфари, да сменя крушката и няма да играя ролята на принцеса, за да може той да се бие в гърдите и да се изживява като най-големия мъжкар. Освен това съм убедена, че един истински мъж няма да възрази понякога да плащам сметката.
Някои от жените, с които разговарях, бяха откровено цинични :
"Мъжете не стават за нищо! Те трябва само да бъдат използвани. Повечето ми дрехи са купени от предишните ми гаджета."
В подобни случаи не е много ясно кой кого използва, но реших да запазя коментара за себе си.
В крайна сметка, съвременните жени имат свободата да бъдат каквито поискат. Могат да бъдат домакини, лекари, балерини, учители, адвокати, астронавти, президенти и какви ли още не. Най-важното е, че са свободни да бъдат личности, да имат мнение и да се развиват.
И въпреки това, някои жени се отказват от това, защото е приятно да те глезят, да ти купуват дрехи и да те защитават.
Не спирам да се чудя – колко струва тази емоционална и финансова стабилност? Струва ли си да се примириш?
Не е ли твърде висока цената ?
Автор: Михаела Мемова
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg.