Всички ние вървим нанякъде и по пътя си срещаме много хора, които също вървят в някаква посока. Въпрос на правилен избор, подходящо време и безброй други променливи е дали ще тръгнем заедно.
Хората казват, съдбата си знае работата, но нека не забравяме, че съдбата само ни посочва нещо/някой, а от нас зависи дали и как този фактор ще участва в нашия живот. И ако не стане, нямаме право да обвиняваме съдбата. Тя ни е показала Възможността...
Понякога странни съвпадения ни запращат за малко встрани от пътя и се оказва, че там има и други като нас, но един е по-специален и идва ред на променливите и знаците.
Ако променливите са се подредили правилно, знаците са тези, които ни подсказват следващия завой, отбивка, смяна на посоката или края на пътя. И отново е наша работа, а не на съдбата, да разчетем правилно тези знаци. А знаци има много, стига първо да искаме да ги видим.
Едва ли някой, виждайки табелата максимална скорост 120 км/ч, умишлено кара с 60 км/ч.
Тогава защо спираме? Защо се сърдим, че ни е страх от няколко неравности на пътя?
Съдбата си е свършила работата, дала ни е възможност да полетим, а ние сме тези, които избират дали искат да се издигнат високо или предпочитаме сигурността на правия, сив път с една лента...
Всички спираме когато видим знак "Стоп" на пътя, нали?
А защо, когато движейки се по магистралата на взаимоотношенията, профучаваме покрай първите десет "Стоп-а" и дори си затваряме очите, защото ако наистина ги видим, логично е да спрем?!
И защо пак съдбата ни е виновна, че подминавайки безброй предупредителни знаци, накрая се озоваваме никъде, даже и без резервна гума, защото сме загубили и нея в бясното препускане към един друг, неизбежен знак: "Път без изход"...
А колко по-лесно би било, ако шофираме внимателно, толерантно, без ненужни рискове и желание за надмощие.
Тогава и ние, и пътникът до нас ще сме в пълна безопасност!
Тогава ще имаме и време да се наслаждаваме на пейзажа около нас, радостно да приветстваме всяка спирка, а неравностите ще избягваме с лекота!
Когато всичко ти подсказва, че няма смисъл да се бориш вече, когато и разумът ти го крещи с пълно гърло, а ти упорито и саморазрушително вървиш напред въпреки всичко и всички... тогава и съдбата вдига ръце и се предава.
Автор: Гергана Церовска
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
