Не сте ли се замисляли, че сякаш когато се погрижиш за себе си, за собствените си дела, успяваш по магически начин да се погрижиш и за общността. Именно този навик – да разчиташ на себе си, да се самоуважаваш, да си безстрашен, да си демократичен и лоялен към околните създава и общността.
Днес разбира се обществата са подчинени на монопола; на монопола в отношенията и на влиянието върху околните и те естествено използват друга стратегия. Хората биват събирани от големите "общества", след което разпределяни в отделения съобразно резултатите си на тестовете, които самото ни общество поставя.
Доколко обаче тези своеобразни "тестове" отговарят на собствените ни потребности? Доколко те ни карат да се чувстваме полезни за себе си, а след това и за околните? Ще кажете съвременността не изисква влагането на емоции, на прекалено много чувства, тя не толерира живота в "измислен свят".
Сигурна съм, че "емоциите" в миналото са били почти пълна свобода на избора, благодарение на който хората са можели и да правят грешки, и да ги поправят!
Искрено вярвам че и тогава негативните аспекти на свободата на избора са били очевидни и ясно подчертани! Но винаги сме се надявали да намерим вариант, който да е най-добър за всички ни. Именно това се очаква и от свободата да сме полезни на себе си – тя би трябвало да е рационален, справедлив начин за уреждане на взаимоотношенията ни с околните.
Индивидите са пълноценни, когато избират да бъдат полезни на себе си, да следват своите лични мечти, които са в синхрон с личното им разбиране за човечност. Единствено робите биват разпределяни в групи от групи хора.
Автор: Силвия Стаменова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
