Вяра Иванова
25-ти август... потръпвам. Днес е 25-ият ден от август. 25-ти ден от петъка на лятото, от неделята на годината, от месеца, в който всичко е възможно. Последните 5-6 дни от месеца ще се изнижат като пясък между пръстите ни и ей го на, септември ще се дотътри бързичко със своето смразяващо "ррр", което предвещава по-студени дни, депресиращи дъждове, мрачни облаци и падащи листа.
Не ме разбирайте погрешно, и есента си има своя чар, но не мога да спра усещането, че с август си отива и лятото. През септември просто нищо не е същото.
Слънцето не е така жарко, вечерите не са толкова дълги, птиците не са накацали по жиците, плажовете опустяват, тенът започва да избледнява, а банските остават заключени в гардероба до следващо повикване, ако сме късметлии, до Великден, когато ще се метнем до Гърция за един дълъг уикенд.
Август е рай, а меланхолията е кучка, чието второ име е Септември. Но въпросът е как да убием кучката, когато вече нямаме пясък в кецовете, главата не ни боли от снощната текила, а вълните не се плискат в потъмнялото ни дупе. Ако и ти си обзета от болестта наречена "Искам да се махна от тоя гаден град на секундата", чети нататък...
Казват, че човек и добре да живее, все някога му свършва отпуската и трябва да се завърне като щъркел в своето сиво офисно гнездо, където го чакат редици с бюра, а не с поля. Там, където въздухът е климатичен, а не морски, а морската сол не е по кожата, а в салатата. Ех, море, къде си сега, за да ме видиш напълно облечена и без червен нос, изгорял от жаркото слънце.
Съвсем скоро ще съм бледа и откачила до такава степен, че да обмислям да си топна краката в леген със солена вода, за да се почувствам отново човек.
Децата ще се върнат в класните стаи, задръстванията ще станат брутални, хората ще се изнервят, няма да има джапанки по асфалта, морски менюта в ресторантите, бирички пред Народния и гледане на падащи звезди на Витоша. Още по-малко пък ще има чадъри, шезлонги, дюни, вълни и сини хоризонти.
Приятели, имам една лоша новина за вас - меланхолията не може да бъде убита, но може да бъде потисната. Тя може да е кучка, но поне я направете вашата кучка. А това става най-лесно, когато приемете, че просто трябва да сте благодарни за това лято и за простичкия факт, че ви се случи. Бъдете благодарни и за надеждата, че тези прекрасни летни емоции ще ви се случат отново след няколко месеца.
А до тогава ни чакат не малко празници, поводи за усмивки, нови спомени за създаване и знанието, че все пак някъде по света в момента е лято и винаги можем да отскочим до там! Краят на лятото идва, но не и краят на мечтите...
Вижте още:
- Август, моя голяма любов
- Един текст за дните, в които ни е най-тежко...
- Какъв хубав цветарник беше, каква кочина стана"
- Скъпа, преди да пораснеш, трябва да се влюбиш 3 пъти...
- Любов моя, благодаря ти, че ме остави напълно разбита...
- Ако си загубила вяра в любовта, прочети това!
