„Безкраят в стрък тръстика“ е забележителна книга за изобретяването на книгите в античния свят, за книгата като артефакт, но и като гениален инструмент на човешката свобода. Вече можем да я намерим на български благодарение на издателство „Колибри“.
От зараждането на писмеността през възникването на идеята библиотеките да съберат цялото познание, започвайки с Александрийската, възходите и паденията на книгата, до интересни паралели между интернет и Вавилонската библиотека на Борхес, Ирене Вайехо поднася ерудирана и интригуваща смесица от история, митология, неизвестни и любопитни факти и аналогии с днешния ден, за да увлече читателя в едно невероятно литературно приключение, озаглавено „Безкраят в стрък тръстика“.
Смайващо четиво, което доставя духовна наслада, обогатява и внушава преклонение пред най-доброто изобретение на човешкия ум. Преводът на български език е дело на Десислава Антова и Захари Омайников. Художник на корицата е Люба Халева.
Родена в Сарагоса през 1979 г., Ирене Вайехо е филолог, историк и писател. Завършва класическа филология в университетите в Сарагоса и Флоренция, има докторска титла. Първоначално интересите ѝ са съсредоточени върху изследването на класическата римска литература. Автор е на 2 романа, 2 сборника със статии, публикувани във вестниците „Ел Хералдо де Арагон“ и „Ел Паис“, и 2 детски книжки.
През 2019 г. истинска сензация в цял свят предизвиква „Безкраят в стрък тръстика“, едно от най-награждаваните испански издания през последните години. Сред престижните отличия са „Критично око“ (2019), испанската Национална литературна награда за есеистика през 2020 г. (Вайехо е петата жена, удостоена с този приз от учредяването му през 1975 г.), наградата на правителството на Автономната област Арагон (2021), Наградата на испанските издатели „Антонио де Санча“ (2022). Авторските права са продадени в над 30 страни.
„Kнигата е била наш многовековен съюзник в една война, неотразена в учебниците по история. Това е битката за съхраняването на найценните ни творения: думите, които са не повече от едно издихание; фикциите, които измисляме, за да дадем смисъл на хаоса и да оцелеем в него; истинските, неверните и винаги временните знания, които изчопляме от твърдата скала на нашата неосведоменост. Това е и причината, поради която реших да се потопя в това изследване. В началото имаше въпроси, рояци от въпроси: кога са се появили книгите? Каква е тайната история на усилията за размножаването или унищожаването им? Какво се е изгубило по пътя и какво е спасено? Защо някои от тях са се превърнали в класика? Какви щети са им нанесли зъбите на времето, ноктите на огъня, отровата на водата? Кои книги са изгаряни с гняв и кои са преписвани найревностно? Едни и същи ли са те?
Този разказ е опит да се продължи авантюрата на онези ловци на книги. Би ми се искало, по някакъв начин, да стана тяхната невероятна спътница в изнамирането на изгубени ръкописи, неизвестни истории и гласове…“