Здравейте,
Не съм талантлива писателка, но чета статии от сайта Ви и много ми харесват. Всяка сутрин започвам с хороскопа и си тегля късметче 
Написах кратък текст, по тема приятелите и ин витрото, защото тази тема сега ме вълнува. Надявам се да ви допадне.
Благодаря за отделеното време!
С пожелание за хубав ден,
Ваня
Когато бях малко момиченце често си играех на "майки и деца" и завивах куклите. В разцвета на двайсетте реших така да се каже "да си поживея" преди да стана родител.
Завърших, започнах работа, забавлявах се с приятели и чаках да срещна моята половинка. Докато се търсехме, минаваха години и често ми се налагаше да отговарям на въпроса – "До кога ще си сама, защо си нямаш приятел?". Имах късмета да открия любовта в лицето на страхотен приятел. Въпросите спряха.
Започнаха други – "Кога ще се ожените, ще имате дете?". Не обръщахме внимание, просто искахме да сме двама. И ето ме на тридесет. Дойде и нашият ред да помислим за дете. С приятелят ми нямахме търпение да видим двете чертички и често разглеждахме магазините за детски играчки.
След почти година така желаните чертички не идваха. И така се оказахме една от 54 000 двойки, който ще чакат за ин витро.
Макар че живеем в модерен свят се надявах, че и заобикалящите ни хора ще са малко по свободомислещи. Няма човек, които е разбрал, че не може да има деца, да има желание да го сподели с целия свят, а дори било и само с роднините. Някои от приятелките ми с по едно или две деца не се оказаха толкова тактични и на всяко кафе и всеки разговор ме питаха не мислим ли вече за деца.
Чудех се защо не си зададат въпроса – "Ами, ако искаме ама не можем да правим чудеса?" Не могат ли да замълчат. Да, те са майки, но това не означава,че и аз не искам да бъда и всеки коментар е пръст в раната ми.
Защо не можем да замълчим и да гледаме в своята паница както казват старите хора. Има хора, които не искат да имат деца, а други просто не могат. След като си минал тридесетте не си остарял, просто живеем в свят в които няма здрав човек. В същия този свят да имаш проблем или да решиш да осиновиш дете, си оставаш малко или много неразбран.
Всичките съвети и истории за двойки, на които им се е случило "чудото на живота" в един момент стават фон и спираш да слушаш. Имах и незабравим коментар, че ако бях почнала с опитите на двадесет и три, ето сега нямаше да имам проблем.
Всеки узрява различно. И не е тежко чакането, тежки са коментарите и хилядите въпроси "Какво ти има?", "Как?", "Защо?", "Ами сега?".
Аз все още чакам двете чертички, независимо как ще ги постигна и нямаме нужда от съчувствие, съвети от хора които не са минали през това, имаме нужда от разбиране. Става така, че в един момент започваш да избягваш разни приятели, само и само да не задават въпроса какво правим по темата с децата.
Желанието да изпиеш по кафе с момичетата и просто да се позабавляваш се превръща в мъчение от хиляди безумни съвети и тежко съчувствие. А аз не искам да мисля за това какво ни предстои като изследвания и други неща непрекъснато.
Искам да съм весела и да се разсейвам от ежедневието като всички. Има много жени като мен, и те като мен очакват от приятелите си само едно – да бъдат приятели. Бъдете такива!
Не влизайте в графата "не искам да изляза с нея, защото ме потиска". Влезте в обувките и на другия.
Човекът, които мислех, че ще приеме тежко новината, че няма да стане баба скоро – моята майка, ми каза най хубавия съвет, които искам да споделя с вас – "Просто си живейте живота"!
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
