"Пуловера на татко аз обичам и често тайничко си го обличам ..."
Сигурно помните забавната песничка в една от първите подобни реклами в родния ефир. Едва ли е чиста случайност изборът на пуловер за рекламата. Защото пуловерът винаги е бил символ на топлина, уют и сигурност.
Нима има нещо по-хубаво от това, да се сгушиш в мек и топъл пуловер, когато ветровете навън бушуват? Да, има нещо по-хубаво - да можеш да се сгушиш в човек, който ти носи усещането, което ти носи и любимият топъл пуловер.
Защото, за щастие, има хора, които са уют. Хора камини, носещи огън в себе си. От онзи огън, който топли, но не изгаря. Огънят, от който ти поруменяват бузите, но не оставя белези от изгаряния. Огън, който не бушува, а съчките в него само припукват тихичко и те унасят.
Благодарна съм, че живея в свят, в който все още има хора, сгряващи душата. Хора пуловери, чиято мисия е да направят личния ни свят едно по-топличко място. Благодарна съм, че живея в свят, в който има хора, успокояващи като чаша горещ чай. Хора, които винаги са до нас, дори когато сме кисели, мрачни, премръзнали (всъщност, тогава най-вече).
Понякога всичко, от което се нуждаеш, е да има кой да ти хване ръката, да ти се усмихне топло, да ти разтрие раменете и да ти каже "всичко ще бъде наред".
ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД
4 прости думички, а толкова много има в тях, цяла Вселена, избухваща в надежда. Може би не всичко ще бъде наред, може би нищо няма да бъде наред, но докато до теб го има онзи пуст човек, даващ ти криле, когато се чудиш дали можеш да полетиш, значи нищо не е изгубено.
Обичам уютните хора и се надявам, когато порасна и аз да стана такава. Да можеш да се гушнеш в мен силно и да знаеш, че няма по-безопасно място на света.
Защото в края на деня, всичко, за което мечтаем, е да се приберем в уюта на дома. А най-прекрасното е, когато домът е всъщност човек.
Прочетете още:
- Моля те, бъди последната ми любов...
- Любовта е съвършено проста и просто съвършена!
- Понякога всичко, от което се нуждаем, е малко самота